Върховните съдии оспорват правомощията на Висшия адвокатски съвет да създава правила извън Закона за адвокатурата

Върховният административен съд, в състав председателстван от и.ф. председателя Георги Чолаков, изпрати в Конституционния съд разпоредба от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), която задължава Висшия адвокатски съвет да приеме единни правила за борба с прането на пари.

Конкретно става въпрос за текста, според който "Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии".

Според ВАС има съществено правно противоречие, тъй като Висшият адвокатски съвет може да издава подзаконови нормативни актове само ако това е изрично предвидено в Закона за адвокатурата, който е специалният устройствен закон за професията, информира Lex.bg.

Казусът стигна до петчленния състав на Върховния административен съд след обжалване на първоинстанционно решение по делото. Първоначално тричленният състав отхвърли искането на група адвокати, които атакуват "Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма", да се сезира Конституционният съд.

Спорът между адвокатите и Висшия адвокатски съвет по този въпрос датира още от 2020 г., когато бяха приети единните правила. Още тогава Висшият адвокатски съвет обяви намерение да сезира Конституционния съд за противоконституционност на разпоредби от ЗМИП, тъй като според адвокатите те противоречат на конституционния принцип за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура.

Сред основните аргументи на адвокатите е, че задължението им да проверяват и докладват за съмнителни операции на техни клиенти влиза в противоречие с принципа на адвокатската тайна и може сериозно да наруши доверителните отношения между адвокат и клиент.

Задълженията според ЗМИП

Според ЗМИП, освен адвокатите, подобни правила трябва да приемат и други професионални организации като Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители. Адвокатите обаче са единствените, които активно оспорват тези задължения като противоречащи на същността на тяхната професия.