Някой ще даде ли смислен отговор за какво се отглежда огромен ротвайлер или породи като телета.

Защо да се лъжем – в градската среда (и не само в нея) кучетата са проблем.

Кучето е хищник и отглеждането му по апартаменти, дворове и къщи е най-често е ненужно, затормозяващо и генериращо напрежение. Говорим за едрите породи, не става въпрос за булонки и разни други ходещи декоративни четки за обувки.

Ако някой може да ми даде смислен отговор кое те кара да отглеждащ в апартамента огромен ротвайлер или дого аржентино (бяло, късокосместо, огромно и отблъскващо животно, напомнящо огромно влечуго), съм склонен да го приема.

Проблемът обаче, че смисленият отговор се заменя с дрънкането на всевъзможни глупости, че това е единственото същество, което те обича, предано ти е и никога няма да те предаде.

Егати живота трябва да си имал, за да смяташ, че някакво космато четириного ти е единственият приятел, който няма да те предаде.

Ами то все едно цял живот да си другарувал с прототипи на Калвера от „Великолепната седморка“, например.

Моето скромно мнение е, че най-важното в този живот е да те обича човек – един или няколко, отколкото куче, лъв или жираф, ако си по-екзотично настроен.

Пътем казано наскоро даваха по „Анимал планет” документален филм за дружелюбни, отглеждани във ферма в ЮАР лъвове, които без никакъв повод примъкнаха до мрежата едно момче и от него останаха само панталоните.

Кучето от твърде много столетия е паразитиращо около човека същество и симбиозата се състои в следното – едната половина безпроблемно и безприродно преживява покрай човека, а последният го е използвал за охрана и помощ при отглеждане на добитък.

И е правил всевъзможни кръстоски и селекции, да развъди чудновати животни, които не съществуват в природата.

И да може вече да чеше самолюбието и комплексите си през него, вместо да го използва за работа.

Знам, че любителите на кучета ще озвереят от тези редове, но с ръка на сърцето си помислете за някакви други благородства и екстри, освен, че ви гледа в очите, защото иска да яде.

Не улавяте ли тук и елемент на лека перверзийка – имам предвид гледането в очите при определени обстоятелства.

И върхът на перверзията е, когато в градска среда кучелюбителите хранят кучета пред блока, а не в апартамента си. Извинявайте, това не e кучелюбителство – ако наистина го обичаш това животно, вземи си го вкъщи, а не му подхвърляй кокали пред блока.

Там то пази територията си, напада случайни минувачи. И с други такива се събира на глутници.

Никой ли не се стряска, че в София има разкъсани от кучета и дори убити?

Една от жертвите беше 82-годишен професор, дългогодишен емигрант, с кариера на „Уолстрийт” и в Колумбийския университет, решил да се прибере на старини в родината. И да намери смъртта си по безумен начин.

Дори и в извънградска среда кучето е най-често ненужно същество.

Първата работа на българина с къща на село, е да върже куче отпред, за да тормози и по възможност да олайва минувачите.

Минете през което и да е селце в Европа и дори в съседна Гърция и ще забележите, че броят на дворните кучета е почти нула.

В големите градове най-отглежданите породи са лабрадори и голдънритрийвъри, известни с добродушния си характер и човеколюбие, което е факт.

Дворното куче на село има една цел – да плаши хората, с което доказва превъзходството на стопанина си над тях.

Невестулката души кокошките със и без куче, пък ако ще то да се съдере от лай.

А като се окучи дворното куче, стопанинът подхвърля малките някъде край село, където пък други им подхвърлят нещо за ядене, докато отраснат да станат на глутница.

Същото правят и кучелюбители в София – в гората на Борисовата градина мине се не мине, се появят малки кученца, оставени от някой голям защитник на кучетата.

Вероятно защото породистата му кучка е съгрешила с някоя друга порода или помияр.

И от общинската служба не искат да приберат палетата, защото се занимавали само с големи кучета.

В резултат на свободното развъждане на кучета по селата на много места са се образували глутници, които обикалят гората и ядат дивеч.

Разбира се, нападат и хора.

Такава глутница, отхранвана в едно село до Стралджа, уби заселила се там 51-годишна англичанка и у нас се изсипаха журналисти от всички английски вестници, невиждали такова чудо.

Кметът обясняваше, че нямало бездомни кучета в селото…

Неотдавна в централен столичен вестник се появи изследване под формата на репортаж, който посочваше кое тормози посетителите на столичните паркове в хубави дни.

Не е трудно да се досетим, че подскачащите огромни песове заемаха челните позиции.

Доколкото си спомням общината имаше наредба, че кучета от толкова до толкова килограма трябва да са задължително с каишка и намордник.

Чат-пат на каишка кучета се виждат, но няма случай на сложен намордник.

Истински преданият на кучето стопанин приема това като нарушение на кучешките му права.

Поначало собствениците на кучета в голямата си част не ги е грижа за правата на останалите, това е желязно правило.

Техният постулат е: „Ама, то не хапе“.

Ама дреме ми дали хапе или не хапе, ако ще да се научило да чете и Овидий, не искам то да се занимава с мен и да ми създава напрежение.

Та наредбата в правовото общество единствено е в състояние да реши този проблем.

Няма пречка дебатът с кучетата в парковете да бъде приключен по най-простия начин.

В почивните дни алеите да бъдат препречени от общински инспектори и полицаи и на всеки с куче, което влиза в параметрите на наредбата и е без каишка и намордник, да бъде съставен акт.

Поне 20-30 души ще изгърмят за половин час, повярвайте.

Полицаите са нужни не от любов към полицейщината, а защото кучефилите обикновено са агресивни към хората и най-вероятно ще налитат да бият общинските инспектори.

Факт е че има общински нормативен документ и той трябва да се спазва.

Който не го прави, да бъде принуден.

И това е цивилизован подход, а на репресия срещу собствениците на кучета.

По подобен начин преди време отказаха доста тарикати да карат в бус лентите в София, и, въпреки че и сега се бутат там, те са относително свободни.

Оттам нататък ще последват урегулирани отношения между кучефилите и останалите и снижаване на проблема извън червената зона на потенциометъра.

АВТОР: Никола Димитров - материалът е пратен като писмо в редакционната поща на e-vestnik.bg.