Океанският трус копира поведението на румънската сеизмична зона

Земетресение с магнитуд 7,3 в Югозападен Пацифик демонстрира нагледно защо трусовете от румънската зона Вранча покриват огромни разстояния и засягат Северна България. Анализът бе предоставен специално за Dunavmost от експерта-сеизмолог Румяна Главчева. Огнището край островната държава Вануату се намира дълбоко в мантията, което води до осезаеми сътресения на хиляди километри от епицентъра.

Удар на 115 километра под дъното

В понеделник, 30 март, земетресение с магнитуд 7.3 разтърси океанската акватория край Вануату. Огнището на труса се намира на дълбочина между 115 и 125 километра под земната повърхност. По това време в региона сеизмичната активност се изразява чрез множество събития, някои от които са били усетени от населението. Според сеизмолога Румяна Главчева, най-силни въздействия са оказани в северните части на остров Санма, където земетръсната интензивност е достигнала шеста степен. Въпреки че в тези райони са възможни леки повреди, рискът от човешки загуби е нисък. В столицата Порт Вила, разположена на около 280 километра южно от източника, сътресенията са били умерени – от пета степен. Осемнадесет минути по-късно е регистриран вторичен трус с магнитуд 5.0.

Ефектът на дълбоките огнища

Макар събитието да се случва в рядко населен регион на хиляди километри от нас, неговата механика обяснява защо Русе усеща толкова силно трусовете от румънската зона. Земетресението край Вануату е усетено чак във френската територия Нова Каледония, на близо 780 километра южно от епицентъра. Заради голямата дълбочина на източника, сеизмичните вълни достигат дори до Австралия. Сътресенията разлюляват високоетажни сгради в Брисбън на 2000 километра и в Сидни на над 2600 километра разстояние. Точно този мантиен произход е характерен и за огнището във Вранча. „Огромните разстояния, до които е било усетено земетресението са характерна особеност за събития от дълбок източник“, категорична е Главчева.

Тектонски сблъсък

През целия месец март дълбините между 35 и 150 километра в Югозападен Пацифик остават твърде неспокойни. С изключение на няколко труса, огнищата на почти всички мартенски земетресения в региона на Вануату са среднодълбоки. Тези събития са с мантиен произход, тъй като океанската кора там е много тънка и обикновено не надминава 6-8 километра. Тяхната поява се дължи най-общо на непрекъснатия сблъсък между Тихоокеанската и Австралийската тектонски плочи. В тази зона Австралийската плоча се придвижва на изток със скорост от около 9 сантиметра годишно, което е предпоставка за твърде честа реализация на мощни земетресения с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер.