Университетските реформи - големи амбиции, малки резултати

1
Времето не стигна акад. Николай Денков да продължи замислените реформи
Времето не стигна акад. Николай Денков да продължи замислените реформи Снимка: NOVA

Пред новия просветен министър остава задачата как да повиши качеството на висшето образование

Последната година бе доста напрегната за университетите поради мащабните реформи, които предприе бившият министър на образованието акад. Николай Денков. Към днешна дата никоя от амбициозните промени, целящи повишаване на качеството на висшето образование, не сполучи - не само заради обективната липса на време поради падането на кабинета "Петков", но и заради начина, по който бяха подети новостите, отбелязва Силвия Георгиева във вестник СЕГА.

Макар и смислена, новата национална методика за атестация, която трябваше да реши въпроса с формалните оценки, бе стопирана заради обвързването й с допълнителните 20 млн. лв. за заплати във висшите училища. Усъвършенстването на минималните критерии за заемане на академични длъжности бяха посрещнати на нож заради липсата на предварително обсъждане със съответните професионални направления, а замисленото сливане на вузове направо взриви гилдията. В крайна сметка отново сме в изходна позиция - ключовата задача как да се повиши качеството остава за следващото управление.

Атестацията - всеки пак си оценява посвоему 

В момента всеки вуз атестира преподавателите си според собствени правила, записани в правилника му (така разпорежда законът за висше образование). Поради тази причина масово оценките са проформа - не се е чуло професор да бъде освободен заради лоша атестация. Акад. Денков искаше да промени това, въвеждайки национална методика за атестация на всички университетски преподаватели. Вместо да се мине по каналния ред обаче - през закона за висше образование, който да разреши държавата да определя критериите за атестация, които след това вузовете да вписват в правилниците си, съвсем неочаквано в закона за бюджета за т.г. бе записано условие висшите училища да получат извоюваните от синдикатите допълнителни 20 млн. лв. за увеличение на заплатите само ако приемат новата методика за атестация. Съпротивата от гилдията очаквано бе силна, а решението бе определено като отнемане на академичната автономия. Въпросът стана политически и ИТН успяха да махнат ограничението с актуализацията на бюджета през юли. Резултатът - националната атестация се провали, а висшите училища дълго чакаха парите си.

Козметични редакции или рестарт на новите минимални критерии?

"Ако новата национална атестация не бе вкарана подмолно като условие в закона за бюджета, за да си получим обещаните пари, и не бе обвързана с изцяло нови минимални изисквания за академично израстване, а със старите, може би щеше да се приеме". Тази констатация на ректор онагледява проблема и с предложените от акад. Денков нови, усъвършенствани изисквания пред заемане на длъжността "професор" и "доцент". Част от гилдията ги сметна за прекалено високи и недостижими, друга част - дори за ниски за западните стандарти. Масово обаче бе мнението, че те променят из основи системата, наложена преди 3-4 г., когато, пак със съдействието на акад. Денков, бяха въведени минимални национални изисквания за заемане на съответните длъжности. Срещу тях и тогава имаше съпротива, но към момента те се оценяват като балансирани и целящи плавен преход от руско-немския модел (без изисквания за цитирания в Scopus и WoS) към англо-саксонския. Тъкмо свикваща с новите изискванията, гилдията трябваше да приеме нови, според някои и доста по-строги, правила, което според наблюдатели доведе до силно негативна реакция срещу тях. Не на последно място причина за нея е и фактът, че новите изисквания не са били обсъждани с представители на съответните професионални направления.

Впоследствие в МОН бяха сформирани работни групи с такива представители, като в последния ден от живота на кабинета "Петков" бе предложен нов проект за минимални изисквания. Служебният министър проф. Сашо Пенов обаче ги стопира заради проблеми с общественото обсъждане и липсата на оценка за въздействие. По-късно от МОН съобщиха, че срокът за обсъждане е удължен до 31 януари 2023 г.

Обединенията - някога, но не сега

Кръст засега е слoжен и на сливането на университети, от които според акад. Денков системата ни има нужда - за да се оптимизират разходите, да се увеличат студентите, особено чуждестранните, да се повиши качеството на обучението. Висшите училища и тук останаха с усещането за нещо предварително решено. Отне известно време, за да бъдат убедени, че обединенията няма да са механични, а плод на анализи и на доброволен принцип. Нито поръчаният анализ на ИПИ за ползите от сливанията, помагащи предимно на финансите, нито представената концепция за обединение, според която крайната дума ще има парламентът, промениха негативната нагласа на вузовете към тази промяна.

Необходимостта от редакции в закона за висшето образование за това преструктуриране освободиха служебния министър проф. Сашо Пенов от "опасността" не само да го коментира, но и да го придвижва в каква да е посока. Позицията на акад. Трайков пък е недвусмислена - според него тепърва по реда на установяване на сътрудничество между различните висши училища, включително и по обучение по съвместни програми, трябва да се натрупат достатъчно обективни предпоставки за обединение. "Едва тогава на дневен ред би възникнала необходимост от тяхна допълнителна нормативна регулация", посочи той. Така и тази част от голямата реформа понастоящем е в небитието.

Нови предизвикателства

Отлагането на реформите може и да успокоява някои ректори, но не решава проблемите на висшето образование - нито празните аудитории в някои висши училища, нито имитацията на лекции и изпити в други. Висшите училища получиха 20-те си млн. лв. и ако повечето вече увеличиха заплатите на главните асистенти на 1500 лв., не всички от тях са повишили с 200 лв. и възнагражденията на останалите преподаватели. Със или без парламент, основен въпрос пред висшите училища е бюджетът. Ако тазгодишният скок на заплатите не се обезпечи и за 2023 г. като постоянен разход, то някои университети ще се запътят към сигурен фалит, предупредиха от Съвета на ректорите. Оттам смятат, че даването всяка година на извънредни средства от държавата за покриване на бюджетни дефицити на вузовете, формирани в резултат на въведените от нея единни минимални заплати, изкривява идеята за финансиране според качеството. Затова предлагат извънредното целево финансиране за гарантиране на минималните заплати да стане част от общата финансова формула.

Други ректори отбелязват редица постановки от Стратегията за висше образование (2020-2030), която разделя вузовете на изследователски, образователни и професионални, и които, за да проработят, трябва да се уредят по-детайлно в закона за висше образование. "Втората писта" на практикоприложното висше образование неминуемо трябва да доведе и до промени в акредитацията и в рейтинговата система. Големите разлики в заплащането на различните професионални направления, енергийната криза, инфлацията и т.н. са други сериозни за решаване предизвикателства. Всички тези големи и малки проблеми чакат новия министър на образованието.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 2
    2
    daskal
    Реформи? С 52 университета? Всички знаем къде е грешката. Все едно фирма да има нужда от 20 машини, но да поддържа 52. Докарали сме я дотам, че северо-южният университет да има общо 120 "студенти" и да раздава по 25 дипломи годишно.
  • 4
    1
    Аве
    Дърт мошеник, кой еднолично определи селянина от Павликени за председател на Обществения съвет за развитие на висшето образование в България? Ами ти, въпреки, че ме само Русе, но цяла България знае за далаверите му.
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

Учителката:
- Иванчо, можеш ли да ми кажеш един нос на Черно море?
- Еми не.
- Браво! Шестица!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари