„Защо ги изтървахме младите? Защо мнозина от тях обръщат гръб на труда, на ученето, не уцелват полезната посока в живота, а умните хващат  пътя към чужбина!”, недоумява дългогодишната учителка и директорка на ОУ „Петко  Рачов Славейков”, пише briagnews.bg. 

Дългогодишната учителка и директорка на русенски училища е родена на 12 януари 1921 г. в с. Попина, Силистренско (по време на румънското владение). Баща й, буден българин, не издържа; раздава земята си и хваща  бежанския път. Данка заживява по домове за несретници.  Началното си образование получава в Русе, прогимназиално - в с. Тетово, Кубратско, където  таткото е оземлен с двайсетина декара. Смелото момиче стига до пансиона в Княжево и завършва  полукласическия отдел в софийската Трета девическа гимназия. Кандидатства медицина, но родителят вече  се е „възнесъл”; и поема към учителския институт в Пловдив; пак в пансион, като сираче на военен инвалид.  От 1943 година за младата учителка дом след дом стават класни стаи в с. Айдемир, Силистренско, в с. Ряхово, Русенско. Тук среща и късмета си – дипломирания икономист Тодор Радулов, също сирак от войната 1918-а и пансионер от дома за младежи в Княжево. Взимат се през 1944 г. Две години по-късно заживяват и работят  в Русе... Уви! Щастието е кратко. Верният съпруг е свален от коварна болест; синчето им е само на четири годинки!

Йорданка (вече и Радулова) не унива. Даскалува в няколко авторитетни русенски училища и показва, че може много. „Народна просвета” има нужда от такива нахъсани и я назначава, преназначава за директор - все дето има  нещо да се изправя на крака, да се ражда: Трета прогимназия, Пионерския дом (от основаването му). А  новосъздаденото „Олимпи Панов” й го „връчват” като начално училище, а за няколко години новата директорка го разширява до основно и му осигурява собствена сграда. Но… когато учителският колектив се готви за преместване в новата сграда, пристига поредната „радост” за др. Славова. Ами тя ще отстъпи „доброволно” директорското място за  един … другар, а ще отиде като зам.-директор в ОУ „Васил Коларов”; пък после ще видим…. Съпротива? Срещу Партията? За това се иска здрава опора зад гърба ти!             

През есента на 1970 г. Данчето е назначена за  директор на ОУ „П.Р.Славейков” – произлязло от значително пораслото ОУ “Лиляна Димитрова“ (днес ОУ „Алеко Константинов”). Голям жест, няма що – ортаклък   под един покрив!... И когато след две години „Славейковци” получават собствена сграда, повтаря се историята с „Олимпи Панов” – Йорданка Славова повежда ученици и учители нагоре по баира, към циганското гето „Селеметя”. Да, нова просторна сграда, но гола – само чинове, черни дъски, празни шкафове! И наоколо - цигания!... Обръщението към учителите е без охкане, тюхкане; кратко и ясно: „Колеги, тази пустош тук на края на града нас чака да стане дворец! Който се е уплашил, не го задържам!... А на всички онези, които ни пратиха тука – майната им!”

Само три-четири години след настаняването му (1972 г.) в новата сграда, ОУ „Петко Рачов Славейков”  става…  Палат  за  чудо и приказ: уютни класни стаи, еталонни кабинети и работилници, тематична украса по журнал; спортна база, туристически секции, десетки кръжоци за извънкласни дейности, образцов танцов състав; всичко това на целодневно обучение от 1 до 8 клас. Столовата в сутерена предлага сутрин и в голямото междучасие закуски, след учебните занятия – обяд; на бедните ученици се дават безплатни купони. Подир обяд действат занимални за самоподготовка; вкъщи не се носят учебници. Това важи за всичките деца от няколко етноса.

ПРЕХОДЪТ дойде планиран, без гръм и трясък, а  Демокрацията се прие като слободия! Падна районирането на училищата – всеки може да учи където си иска. (В побратимения  Сент Уан в Париж до определен клас всяко училище си има район.) Дори първокласникът от източния квартал тича или го возят към западния и обратно. Къде е неговото „родно” училище, в което са учили родителите, баба и дядо, че да го обичат?! С времето настъпи образователният хаос! Неотдавна една наша телевизия представи филм на тема „Училището под ударите на Закона!” Плачеше ми се, като го гледах…

Образцово-образцово, ала в края на града - ОУ „П.Р.Славейков” започва да се обезлюдява. Затворен е третият етаж, след година - и вторият; подир още две-три и  детската градина фалира! Сградата преминава през няколко „стопа нина”, за да остане дори без пазач!...  Идват бандюгите.  За едно късо време в постройката отгоре до долу, в двора – с трън да се завъртиш, една тресчица, жичка, копче няма да откриеш – виж снимките!!!  

Йорданка Славова не преживява визуално този ужас, защото вече е пенсионерка (и след три допълнителни  години, поради липса на кандидати). Сега прехвърля  снимките в ръцете си и през сълзи коментира: „Това не се случи ей така, то е дело на прочутия ни ПРЕХОД,  „ръководен” от некадърни властници и безотговорни политици… А сградата можеше да бъде преустроена  в какво ли не: туристическа спалня, спортна база, ателиета за творци; маломерни жилища за младежи,  излезли от домовете и оставени без керемида над главата си; в социално общежитие… И кой се „самосезира” за всичко това, кой ще плати сметката?”