България върви към стагфлация и дългова криза

Официалните данни на статистиката за инфлацията се разминават драстично с реалността, а високите цени принуждават българите да ограничават покупките на най-основни храни. Това заяви доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН). В интервю за Радио "Фокус" експертът очерта притеснителна картина за състоянието на държавните финанси, предупреждавайки за растящ външен дълг и риск от стагфлация след приемането на еврото.

Опразненият джоб на потребителя

Според доц. Сарийски твърденията за двуцифрен ръст на доходите (около 11-12%) не отговарят на поведението на потребителите. Статистиката за края на 2025 година показва отчетлив спад в покупките на базови продукти.

"При хляба и тестените изделия намалението е някъде около 3,5%, при сиренето 3,6%, при плодовете почти 5%, при захарта 7,7%. Навсякъде потреблението намалява", отчита икономистът.

По думите му, когато доходите реално растат, хората потребяват повече. Спадът в оборотите е ясен сигнал за скрита инфлация. Експертът посочва и сериозно разминаване между отчетения дефлатор (около 7,4%) и индекса на потребителските цени (4,5%).

"Това означава, че или трябва да имате някъде инфлация, която да е прибрана по складове и мазета и не е достигнала до магазините, или има нещо сбъркано в изчисленията", заявява Григор Сарийски.

Рекорден дефицит и дългова спирала

Анализаторът предупреждава, че правителството е изправено пред сериозни предизвикателства заради изпреварващото нарастване на разходите спрямо приходите. За първото тримесечие на годината разходите са нараснали с близо 970 милиона евро, докато приходите са се увеличили едва със 715 милиона евро.

Този дефицит логично води до тегленето на нови заеми. Данните сочат, че само за 12 месеца (до януари) външният дълг на страната е скочил с над една трета – 35,8%.

"Около 2 милиарда евро се дължи увеличението на дълга на държавното управление, около 5,7 милиарда евро грубо е увеличението на дълга на Централната банка", подчертава доц. Сарийски.

Ефектът на еврозоната и цените на горивата

Икономистът отчита, че България и Хърватия бележат най-високата инфлация в Европа. Към април тя у нас е над 7%, докато средната за еврозоната остава около 3%.

"Трябва да се спре най-накрая с тази мантра, че не е виновно еврото. Няма нищо друго, освен ценовия ефект от влизането в еврозоната", категоричен е Григор Сарийски, допълвайки, че глобалните сътресения засягат всички страни в ЕС, но скокът на цените е най-остър в новите държави-членки.

Според него предстоят непопулярни мерки за свиване на разходите, сред които затягане на държавната администрация и реална борба със сивата икономика и картелите. В допълнение, икономистът прогнозира поскъпване на горивата заради растящите цени на суровините на световните борси и изкуственото потискане на цените у нас през последните месеци. Всичко това, съчетано със забавен растеж, тласка икономиката към сценарий на стагфлация.