Системата на образованието у нас е сектор с повишено използване на извънреден труд.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ участва в кампанията на конфедерацията за ограничаване на сумираното изчисляване на работното време на европейско ниво и за ограничаване на използването на извънредния труд, който Кодекса на труда забранява.

За огромно съжаление системата на образованието в Република България е сектор с повишено използване на извънредния труд от педагогическите специалисти.

Многократни изследвания на Синдикат „Образование“ установиха работа на учители и директори много над установената кодексна норма от 40 часа, като някои колеги преминават психологическата бариера от 60 часа.

По информация от образователните институции, директорите работят всеки ден не по-малко от 2 часа над установения работен ден от 8 часа. Разбира се това не се отчита сумарно и не се заплаща или компенсира. Това се налага поради брутално увеличените административни процеси, с които са натоварени образователните институции.

Учителите работят твърде често над установената от закона норма и това е вече утвърден негативен ефект, който отблъсква младите учители, които са опитали да започнат учителската професия.

Всички олимпиади и състезания в съответните кръгове, утвърдени от министъра на МОН /От декември до март/ се провеждат в съботни и неделни дни, а обикновено не се заплащат или компенсират.

Извънреден труд се явяват и ежедневните срещи с родители, които задължително се случват от 17 до 20 часа, което натоварва учителя с оставане в учебното заведение до късни доби.

Българските родители, за разлика от практиките в европейските образователни системи, далеч не са готови да дойдат в училище в рамките на работното време на учителя, а го правят във време, което те самите си определят. Много родители дори отказват контакта с педагогическите специалисти, а новият образователен закон не е предоставил механизъм на педагогическите специалисти да задължат недобросъвестните родители. Често учители и директори разговарят с родители през нощните часове.

Подобна е ситуацията по време на външни оценявания и матури, при които десетки хиляди учители, като квестори и длъжностни лица трябва бъдат в училищата в седем, което означава, че работния им ден започва в пет сутринта. Това, разбира се пак не се заплаща или възмездява по никакъв начин.

Друг извънреден труд полаган от учителите е по време на дежурство в коридора и училищните дворове. Този труд, освен че е несвойствен, лишава педагога от основни физически нужди и прави учителската професия непривлекателна за огромна част от дипломираните специалисти.

Най-вредният ефект на извънредния труд при учителите е бърнаут синдромът, който при учителите е много силно изразен.

Синдикат „Образование“ ще участва в национално изследване за диагностика на бърнаут синдрома при педагогическите специалисти. В това изследване ще се проучи влиянието на демографските фактори, факторите на професионалната, семейната и социалната среда върху появата на бърнаут синдром. Резултатите от това национално изследване ще се използват от българските синдикати и МОН са създаване на липсващата образователна политика за компенсиране на труда на учителя.