Претенциозността към храна се дължи на гените, а не на възпитанието

Ако детето ви категорично отказва да яде броколи или спанак, не се чувствайте виновни като родители. Ново мащабно изследване разкрива, че претенциозността към храна при децата се дължи главно на генетиката, а не на възпитанието или родителските грешки.

Международен екип от учени от University College London, King's College London и University of Leeds проследи хранителните навици на над 4,800 близнаци на възраст от 16 месеца до 13 години. Резултатите показват, че генетичните фактори обясняват между 60% и 74% от вариациите в хранителната претенциозност.

"Храненето може да бъде основен източник на тревожност за родителите и възпитателите, които често се обвиняват за това поведение или са обвинявани от други", обяснява д-р Зейнеп Нас, водещ автор на изследването. "Надяваме се откритието ни, че претенциозността към храна е до голяма степен вродена, да помогне за облекчаване на родителската вина."

Как работи генетичната предразположеност

Изследователите сравниха хранителните навици на еднояйчни близнаци, които споделят 100% от генетичния си материал, с разнояйчни близнаци, които споделят 50%. Резултатите показват, че еднояйчните близнаци имат много по-сходни хранителни предпочитания от разнояйчните, което ясно сочи генетично влияние.

Претенциозността към храна достига връх около 7-годишна възраст, след което леко намалява, но остава стабилна характеристика през цялото детство. Генетичните различия обясняват 60% от хранителната претенциозност на 16 месеца, а влиянието им нараства до 74% при деца над 3 години.

Вкусовите рецептори и гените

Един от ключовите фактори е генът TAS2R38, който контролира чувствителността към горчиви вкусове. Деца с определени вариации на този ген възприемат горчината по-интензивно, което ги прави по-склонни да отхвърлят зеленчуци като броколи, карфиол или спанак.

"Причината някои деца да са доста претенциозни при опитване на определени храни, а други да са по-приключенски настроени и да се включват радостно в семейните хранения, се дължи главно на генетични различия между децата, а не на стиловете на възпитание", коментира професор Клер Лелин от UCL.

Средата също има значение

Въпреки че генетиката играе водеща роля, средата също оказва влияние, особено в ранното детство. Семейните хранителни навици и разнообразието от предлагани храни имат значение до около 5-годишна възраст. С напредване на възрастта влиянието на връстници и приятели става по-важно.

Практически съвети за родителите

Експертите подчертават, че генетичната предразположеност не означава невъзможност за промяна. Препоръчват:

• Редовно предлагане на различни храни без натиск
• Създаване на спокойна атмосфера по време на хранене
• Включване на децата в приготвянето на храна
• Търпение - понякога са нужни десетки опити преди детето да приеме нова храна

"Родителите могат да продължат да подкрепят децата си да ядат широка гама от храни през детството и юношеството, но връстниците и приятелите могат да станат по-важен фактор с напредването на възрастта", заключава д-р Алисън Филдс от University of Leeds.

Изследването, публикувано в престижното списание Journal of Child Psychology and Psychiatry, дава научно обяснение на познатия родителски проблем и показва, че понякога природата надделява над възпитанието.