Екраните отключват "телефонен аутизъм" при най-малките

Едва 18% от българските деца се движат ежедневно, докато над една трета изобщо не практикуват никакъв спорт. Стъписващите данни бяха представени днес от педиатъра д-р Теа Александрова в ефира на NOVA въз основа на новото национално представително проучване "MultiSport Index 2025", реализирано от агенция IPSOS. Статистиката категорично доказва, че физическата активност при подрастващите драстично намалява, отстъпвайки място на дигиталните устройства и социалните мрежи.

Световната здравна организация препоръчва минимум 60 минути физическо натоварване на ден за децата между 5 и 17 години, и цели 180 минути за тези под 5-годишна възраст. Реалността у нас обаче се разминава сериозно с тези здравни стандарти.

Тревожната статистика

Проучването разкрива, че 68% от подрастващите спортуват няколко пъти седмично, но 36% са напълно неактивни. Според експертите, основната причина за обездвижването при 42% от децата е чиста липса на желание. Допълнителните данни от агенция IPSOS показват стряскащ контраст с миналото – когато родителите на днешните ученици са били деца, цели 47% от тях са играли и са били физически активни навън всеки ден.

В днешно време движението е изместено от строго организирани тренировки, като най-предпочитаните занимания сред малчуганите са футбол (31%), танци (26%) и плуване (18%). Въпреки че 70% от децата спортуват поне веднъж месечно, лекарите алармират, че това е крайно недостатъчно за поддържане на здрав организъм. Ограниченото движение вече дава своите тежки последствия – България заема трето място в Европа и пето в света по детско затлъстяване.

Синдромът на екраните

Д-р Александрова алармира, че липсата на физическа активност е пряко свързана със съвременния начин на живот и прекомерното използване на смарт устройства.

"Децата имат нужда да се движат, но ако ги оставим без насока, те избират най-лесното – телефоните, социалните мрежи и видеоигрите", обясни педиатърът. Тя предупреди за тревожна тенденция сред най-малките, при които прекаляването с екраните води до състояние, описвано от специалистите като "телефонен аутизъм". То се изразява в забавено проговаряне и влошени реакции спрямо околния свят. Освен физиологични проблеми, обездвижването рязко повишава и нивата на тревожност при подрастващите.

Учителят по физическо възпитание в столичното 119 СУ Ирена Илиева е категорична, че учениците имат естествена нужда от енергични игри. "Много им се играе, екраните не могат да заменят движението. Децата го търсят", сподели преподавателката.

Личният пример и свободният спорт

Данните от изследването доказват неразривната връзка между навиците на родителите и поведението на техните наследници. Около 80% от децата, чиито майки и бащи водят активен начин на живот, пренасят този здравословен модел и в зрялата си възраст.

"Най-лесно се възпитава с личен пример. Ако родителите са активни, шансът децата също да бъдат такива е много по-голям", подчерта д-р Александрова.

Специалистът обаче предупреди и за другата крайност – свръхнатоварването. "Когато детето има график като на възрастен – с уроци, спортове и занимания, то губи удоволствието от движението", допълни тя. Според лекарите един час свободна игра в парка често е напълно достатъчен, за да покрие ежедневните нужди от физическа активност на детето, без то да се чувства притиснато от стриктни графици.

Златната олимпийска медалистка по художествена гимнастика Симона Дянкова също потвърди ключовата роля на семейството, като сподели, че е започнала своя спортен път на 6-годишна възраст именно под влиянието на майка си. "В един момент дори ми казаха: 'Айде стига, явно няма да стане', но тогава личното желание помогна и затова постигнах тези резултати", разказа шампионката от Токио.