Първият тур в неделя постави антирекорд с едва 22,98 процента гласували

Избирателната активност на втория тур е била неизменно по-ниска спрямо първия на последните четири президентски избора в България, показват данните на Централната избирателна комисия, разпространени от БТА. Статистическата тенденция придобива особена тежест преди предстоящия тази неделя, 1 ноември, решаващ балотаж за държавен глава и вицепрезидент. На проведения на 25 октомври първи тур комисията отчете най-ниската избирателна активност в цялата история на президентските избори у нас — едва 22,98%.

Загуба на избиратели между двата тура след 2006 година

Данните от изборните архиви сочат, че през последните две десетилетия по-малко граждани се връщат пред урните за решаващия втори тур, отколкото са гласували на първия. Тази тенденция се запазва без прекъсване при вотовете през 2006, 2011, 2016 и 2021 година.

На предишните президентски избори през 2021 година до секциите на първия тур са отишли 40,5% от имащите право на глас, докато на балотажа активността е паднала до 34,8%. Спадът между двете гласувания тогава е 5,7 процентни пункта. Почти идентично е отдръпването и пет години по-рано. През 2016 година първият тур привлича 57,5% от избирателите, но на втория гласуват 51,6%, което оформя разлика от 5,9 процентни пункта в полза на първото гласуване.

По-умерено, но отново в посока надолу, е движението при предходните два избора за държавен глава. През 2011 година активността на първия тур достига 51,8%, а на балотажа намалява с 3,8 процентни пункта до 48%. Началото на тази негативна серия е поставено през 2006 година, когато на първия тур гласуват 42,5% от избирателите, а седмица по-късно — 41,2%.

Историческият пик през 90-те и голямото изключение през 2001 година

В първите десетилетия след демократичните промени електоралното поведение на българите е било точно обратното — интригата на балотажа е мобилизирала допълнителни гласоподаватели. Най-яркото изключение в историята на президентските избори у нас остава вотът през 2001 година. Тогава на първия тур до урните отиват под 42% от избирателите (точно 41,6%), но за втория тур активността скача рязко до близо 55% (54,9%), бележейки ръст от над 13 процентни пункта.

Повишена мобилизация за втория тур, макар и с минимални стойности, отчитат и първите два пряко проведени президентски избора през 90-те години. През 1996 година на първия тур гласуват 61,1% от гражданите по списък, а на втория — 61,5%. Абсолютният рекорд по участие принадлежи на президентските избори през 1992 година, когато до секциите отиват 75,4% от избирателите на първия тур и още повече — 75,9%, на решаващия балотаж.

Какво предстои на балотажа на 1 ноември

Предстоящото гласуване тази неделя започва от исторически най-ниската отправна точка от 22,98% активност и 1 521 723 действителни гласа на първия тур. В битката за президентския пост един срещу друг се изправят действащият държавен глава Илияна Йотова в двойка с Кирил Вълчев, които получиха 528 951 гласа (34,76%), и кандидатската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, подкрепени от 486 232 избиратели (31,95%).

Предизборната кампания между двата тура приключва в полунощ на 30 октомври, а съботният 31 октомври е ден за размисъл. От Централната избирателна комисия уточняват, че организацията на вота на 1 ноември запазва правилата, секциите и машините от първия тур, а двете кандидатски двойки остават със същите номера в бюлетината — номер 4 за Андрей Гюров и Георги Кандев и номер 25 за Илияна Йотова и Кирил Вълчев. Нови заявления за гласуване по настоящ адрес, с подвижна кутия или в чужбина не се подават, тъй като приетите до 10 октомври документи важат автоматично и за балотажа.