Цензура ли е това, че Фейсбук и Туитър затвориха акаунта на Тръмп?

Иван Бакалов за E-vestnik

Понеже Тръмп е луд и дразнител за много хора, те злорадстват. Само че духът на цензурата вече е изпуснат от бутилката, да не се обърне срещу тях утре.

Аргументът, че това били частни компании и те си решават, не е никакво оправдание.
Фейсбук и Туитър не са частни вестници. Не са „Ню Йорк Таймс“ или „Файненшъл таймс“ да публикуват или да не публикуват избрани автори. Създали са платформи за свободно общуване, всеки потребител да е свободен да пише каквото реши. Тоест – не трябва да налагат редакцонна политика на съдържанието. Защото така се превръщат в най-големите манипулатори и цензори, по-големи от правителства.

Някой ще възрази, че тяхната услуга има правила за ползване – потребителят да не призовава към насилие, да не заплашва, да не използва реч на омразата и т. н.

Но основният въпрос в случая е – дали Тръмп призовава към насилие или това е политическа интерпретация на неговите противници?

Дали трябва да бъде цензуриран, като казва, че изборите са манипулирани? Може да не е прав, но това няма да го решават Фейсбук и Туитър, а съдът.

Всъщност тяхната скрита цензура тече в пълен ход за всички потребители – всеки може да се убеди като разгледа как Фейсбук разпространява някои линкове и някои статуси и как други. Това даже не го правят хора, а програмата избира по някакви алгоритми и думи.

В споровете по казуса в социалните мрежи си личи кои хора имат авторитарно мислене и искат да запушват устата на някого. Свободата на словото не е само за „правилните“.

Да оправдаваш затворените акаунти на Тръмп с това, че е лош, луд и т. н. е политическо пристрастие. Това че е лош не означава, че трябва да му запушват устата.

Всяко отклоняване на спора за цензурата към това дали Тръмп е прав издава хора, които са готови да жертват свободата на словото заради политическите си предпочитания.

Хора като мен, пишещият на тези редове, са изпитвали на гърба си много цензура през годините в българските вестници. И аз като много колеги, на които са се опитвали да ни запушват устата, сме особено чувствителни по темата.

Ако Тръмп използваше властта си да запушва устата на медии, разбира се, че щяхме да браним свободата на медиите. Но в случая новите медии – социалните мрежи искат да му запушат устата.

Цензурата все по-малко зависи и се налага от властите. Преди да стане цензура, тя е начин на мислене, тя е в главите на хората. Много малко от тях, поне в България, са готови да подкрепят свободата на словото. Повечето искат да се казва само тяхната истина, убедени са, че само тяхното мнение е правилно, готови са да забранят информация, с която не са съгласни. Или най-малкото не възразяват, когато я цензурират.

Аз като журналист получавам непрекъснато съвети (понякога и заплахи) за какво да пиша и за какво да не пиша, непрекъснато ми изпращат линкове и коментари, да ме убедят, че не съм прав и да казвам тяхната истина.

У нас още не сме свикнали на плурализъм. А социалните мрежи са (уж) поле на плурализма. Самите потребители се държат враждебно, разделят се в групи, карат се, блокират се, ругаят се. И на модераторите им е трудно, не може да се отрече. Само че тези нови медии като Фейсбук, Туитър и др. имат отчетлива склонност към цензура. Засега разбираме само за видимата – когато блокират нечий профил. Тепърва ще разбираме за невидимата на пръв поглед – тоест как разпространяват пуснатото от едни потребители, в сравнение с други.