Енергийният шок няма да повтори инфлационната криза от 2022 година

Европейската икономика отново е изправена пред сериозен външен шок, но този път финансовите институции вероятно няма да бързат с повишаването на лихвите в отговор на военния конфликт в Близкия изток, анализира "Wall Street Journal".

Анализатори и икономисти прогнозират, че централните банки по-скоро ще се адаптират към отслабеното потребителско търсене. В началото на седмицата цените на петрола скочиха рязко, а облигациите поевтиняха след ескалацията на атаките срещу енергийната инфраструктура в Близкия изток. Това породи спекулации сред инвеститорите, че Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) могат да вдигнат лихвите, за да избегнат нов инфлационен шок.

Различна изходна позиция

Експертите обаче са категорични, че настоящата икономическа ситуация в Европа се различава драстично от периода, когато Русия нахлу в Украйна. Очакванията са, че един по-кратък военен конфликт ще удари основно потребителското търсене, вместо да предизвика дълготраен колапс в енергийните доставки.

"Не смятам, че има нужда от повишаване на лихвените проценти. По-слабото търсене ще бъде основният ефект", коментира Ваня Ставракева, която е асистент по икономика в London Business School.

След среща на финансовите министри в Брюксел стана ясно, че европейските правителства работят с широк спектър от сценарии. Според европейския комисар по икономиката и производителността Валдис Домбровскис едно бързо разрешаване на кризата ще има минимален ефект върху пазарите.

"На този етап не можем да предвидим в кой сценарий ще се окажем. Затова е твърде рано да се спекулира с конкретни политически последствия", подчерта Валдис Домбровскис.

Уроците от предишната криза

Ситуацията от 2022 година принуди ЕЦБ да вдигне основната си лихва с 4,5 процентни пункта заради шоковото поскъпване на енергията и храните. Тогава инфлацията в еврозоната достигна рекордните 10,6 процента през октомври.

Към днешна дата, когато Съединените щати и Израел започнаха военни действия срещу Иран, инфлацията в еврозоната е около 1,9 процента, което е под целевото ниво на европейската институция. Основната лихва на ЕЦБ в момента е 2 процента, докато тази на АЦБ е 3,75 процента.

"Икономическите условия днес се различават съществено от тези през 2021 и 2022 година. Затова се съмняваме, че Английската централна банка ще прибегне до ново повишаване на лихвите", заяви Андрю Уишарт, който е старши икономист в банка "Беренберг".

Потребителски страх и несигурност

ЕЦБ ще обяви решението си за паричната политика на 17 март, а АЦБ ще заседава на 19 март. Пазарите очакват институциите да запазят лихвените нива без промяна и евентуално да очертаят различни сценарии за развитието на кризата.

Дори при скорошен край на войната, цените на енергията вероятно ще останат високи, а потребителското доверие – изключително ниско. Гражданите на Европа вече ограничават разходите си и спестяват повече заради глобалната несигурност, което блокира очакванията за икономически растеж, базиран на потреблението.

"Потребителските настроения вече бяха нестабилни. Затова съм по-притеснена за потребителските разходи", допълни Ваня Ставракева.

На този фон икономистите допускат, че ако търсенето остане достатъчно слабо и инфлацията бъде овладяна, АЦБ дори може да започне плавно понижаване на основната лихва през втората половина на годината.