Български инженери подготвят мисията на НАСА до Марс

България заема челно място в световните космически изследвания чрез уникални технологични разработки, които вече са част от програмата „Артемида“ на НАСА. Това обяви инж. Петко Динев в ефира на „България сутрин“ по „Bulgaria ON AIR“, като подчерта, че българските камери са били критичен елемент при успешното изпълнение на първите етапи от връщането на човечеството към Луната.

Успехът на мисията Артемида II

Изявлението идва на фона на успешното приключване на мисията „Артемида II“ през април 2026 година, при която пилотиран кораб с четирима астронавти прелетя покрай Луната. Инж. Динев, който работи с американската космическа агенция още от 2004 година, уточни, че български камери са били разположени на ракетите носители в мисиите „Артемида I“ и „Артемида II“.

"Тестовете с новата камера приключиха и тя е изключително надеждна", обясни той. Новата разработка на българския екип е преминала през екстремни изпитания, покривайки всички високи стандарти на НАСА за радиация, вибрации и температурен диапазон от минус 90 до плюс 90 градуса по Целзий. Очаква се този модел да бъде използван за първи път при „Артемида IV“ – мисията, която ще постави началото на постоянната лунна база.

Технологична издръжливост в нечовешки условия

Основните предизвикателства пред българските инженери са свързани с оцеляването на техниката в открития Космос. Камерите трябва да издържат на мощните вибрации при стартирането на двигателите на ракетата, както и на липсата на озонен щит, което излага електрониката на пряка и силна радиация.

Инж. Динев разкри, че опитът на неговата компания е натрупан чрез изстрелването на над 3000 камери от 2012 година насам. Този мащаб позволява непрекъснато усъвършенстване на платките, механиката и сензорите с всяко следващо изстрелване на наноспътници в орбита.

Бъдещето на Луната и Марс през 2028 година

Плановете на НАСА предвиждат началото на изграждането на постоянна лунна станция през 2028 година. Според специалиста това е изключително амбициозен проект, който ще превърне Луната в научна площадка за експерименти и в трамплин за бъдещи полети до Марс.

"В България има таланти, но е необходима последователна държавна политика" , смята инж. Динев. Той отбеляза, че у нас работят над 10 компании в космическия сектор, които се занимават с производство на спътници, космическа храна и системи за проследяване на космически боклук. Личната мисия на учения остава вдъхновяването на младите хора, които да видят в науката път за подобряване на света.