България посреща световната буря с рекордно нисък фискален резерв

Ескалиращият конфликт между САЩ и Иран и драстичният скок в цените на петрола заплашват да ударят тежко българската икономика, докато държавата ни разполага с критично малък фискален резерв от едва 6% от брутния вътрешен продукт. Истинската дълбока криза обаче все още не е настъпила и ще ни връхлети с пълна сила едва ако "черното злато" достигне границата от 200 долара за барел. Около това мнение се обединиха водещи икономисти и анализатори по време на дебат за ефектите от глобалните сътресения върху родния бюджет в предаването "Неделя 150" по БНР.

Голямото неизвестно – войната в Иран

След началото на директните военни действия в Персийския залив в края на февруари 2026 година, световните пазари реагираха светкавично. Цените на сорта "Брент" бързо преминаха психологическата граница от 110 долара за барел, а Техеран отправи официални предупреждения, че при дългосрочна блокада стойността на горивата може да се удвои. Именно този геополитически риск остава най-сериозната въпросителна пред макроикономиката ни и политическите решения у нас.

Лъчезар Богданов: "Всичко е предотвратимо с действие. След изборите - бюджетна консолидация, здрави публични финанси. Не знаем какво ще стане с войната в Иран - дали ще приключи до седмица - 2 - 3, или конфликтът ще се задълбочи. Това е голямото неизвестно пред всички."

Икономистът от Института за пазарна икономика подчертава, че макар ситуацията да изисква внимание, страната все още не се намира в пълномащабен икономически колапс.

Икономически щети и цената на бензина

Поскъпването на горивата вече се усеща по бензиностанциите у нас, като ръстът от началото на конфликта е около 20%. Експертите са категорични, че няма вълшебна политика, която да предотврати икономическите щети, и загуби неминуемо ще има. Въпросът е единствено как те да бъдат разпределени солидарно и ефектът им да бъде леко забавен във времето.

Лъчезар Богданов: "Истинската криза ще дойде при цени от 150 - 200 долара на барел петрол. За тогава трябва да има някакви оръжия в арсенала, някакви мерки за тогава. Сега още сме в един по-начален етап, нямаме пълномащабна криза."

Според анализатора, настоящите нива на поскъпване са нещо познато от миналото и икономическите играчи просто трябва да се адаптират. Предприетата от държавата компенсаторна мярка в размер на 20 евро има по-скоро социален характер, като струва на бюджета малко над 20 милиона евро за първия месец, което не застрашава макрорамката.

Празен резерв и популистки мерки

На фона на глобалната несигурност, финансовият журналист Стефан Антонов отправя остри критики към подготовката на държавата за посрещане на задаващата се буря. Той предупреждава, че страната ни влиза в ситуация с потенциал за "третата голяма криза от началото на века" в изключително слаба и уязвима форма.

Стефан Антонов: "Днес фискалните резерви, които са буфер да посрещнем някакво напрежение и осигуряват фискално пространство за маневриране, са само 6% от брутния вътрешен продукт и то като включим онези пари, които си имат строго предназначение - ядрени фондове или пък Сребърен фонд."

Журналистът е категоричен, че кризата все още дори не е показала истинското си лице, което прави реакцията на властите прибързана. Според него раздаването на средства без ясен фокус е опасно упражнение преди изборите.

Стефан Антонов: "Ние нямаме пари, а вече говорим за криза и даже обещаваме някакви мерки, т.е. тук се подхожда по един изключително неподготвен начин, бих казал аматьорски начин, т.е. чисто популистки и паникьорски."

Експертът настоява ограничените ресурси на държавата да не се пилеят на калпак за цялото общество, а да бъдат запазени и прецизно насочени единствено към онези ключови сектори, които ще бъдат най-силно ударени от ценовия шок в следващите месеци.