Предстои поколенческа революция - сблъсък между институциите и младите хора, родени след 1989 г., които са третата генерация на прехода.

Това прогнозира известният социолог и политик проф. Кръстьо Петков след анализ на есета, писани от ученици на възраст 16-19 г. за национален конкурс на тема „Държавата, в която искам да живея”.

В инициативата на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт се включиха 271 автори от цялата страна. Над 1000 страници заемат техните разсъждения за обществото, неговите проблеми и начините за промяна.

Развива се тревожен феномен – политическо отчуждение, дистанциране от държавата, твърди  проф. Петков. И добавя: „Но аз съм оптимист, защото това бунтарство не е самоцелно и безплодно,  а позиция на социален конструктивизъм, която може да излекува обществото“.

Общ белег на поведението на младите хора е състоянието на дискомфорт, породено от разминаването между техните вярвания, убеждения, знания и реалността.  Неспокойните деца на дигиталния век обаче са наясно кои са причинителите на отчуждението и са ги поставили „на прицел”, казва проф. Петков. Упреците са насочени основно към  политическата класа и съдебната система, а позитивно отношение е изразено към семейството и учителите.

Какви са нагласите на тийнейджърите, разкрива анализът на съдържанието на есетата. Открояват се три групи. Най-голямата (45%) включва  патриотите, които обаче са критично настроени към България  и искат  тя да се промени.  25%  са прагматиците, привърженици на  една от новите фрази в политическия лексикон  -  „Обичам родината, но мразя държавата”. 

Групата на космополитите съставлява една трета. Те са изразители на един нов феномен, изтъква проф. Петков. За тях светът е общ съюз на граждани,  място без граници, предразсъдъци и забрани. Тази група ще се увеличава, защото дигиталната ера създава нов тип  стремежи, смята той.

„Третото поколение на прихода отхвърля несправедливата реалност. То не е изгубеното поколение, а търсещото поколение, ще преодолее отчуждението и дискомфорта, ще открие  себе си”, обобщава проф. Петков. 

Обнадеждаващо е, че в повечето есета се виждат амбициозност и интелигентен подход  към темата „Държавата, в която искам да живея”, коментира президентът на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт проф. Мариана Михайлова. 

За финалните презентации и награждаването на най-добрите млади автори пристигнаха ученици и родители от различни краища на страната, които препълниха аулата в академичната база на висшето училище в София на 15 май. Събеседването с журито предизвика бурни дебати за бъдещето на България.

"Темата на конкурса беше  предизвикателство за мен, защото, като повечето българи, знам в каква държава не искам да живея", каза Елена Тарапова от Петрич. Тя стана носител на трета награда заедно с Иванка Казакова от Асеновград, според която  „всеки трябва да опознае и развие себе си, иначе промяната няма да стане”.

Василена Василева от Стара Загора  смята, че мимикрията в тълпата става религия на съвременния българин. Тя бе удостоена с втора награда. Същият приз получи и Виктория Белукова от Велинград, която заяви: ”И нашето поколение има вина, защото търси проблема във вашето, на възрастните”. Поощрителни награди бяха дадени на Ася Георгиева от Видин и на Иван Желев.

Първа награда не бе присъдена. Шестимата победители си поделиха награден фонд от 6600 лева. Най-добрите работи ще бъдат публикувани в списание „Наука и бизнес”, издание на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт.

Онези, чието участие в конкурса е било оценено от журито като успешно, имат възможност да станат студенти във висшето училище.