Кадрите от декември 2024 разкриват нови детайли за слънчевата корона и космическото време

Космическият апарат Parker Solar Probe на НАСА постигна исторически пробив, като засне най-близките изображения на Слънцето, които човечеството някога е виждало. На 24 декември 2024 година сондата се доближи на само 6,1 милиона километра от повърхността на Слънцето - по-близо от всяка друга мисия в историята.

Новите кадри, публикувани от космическата агенция тази седмица, показват невиждани досега детайли от слънчевата корона и разкриват как се формира слънчевият вятър. Този постоянен поток от електрически заредени частици влияе пряко на Земята и може да засегне астронавтите, спътниците и технологиите ни.

"Parker ни пренася в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда. Сега виждаме със собствените си очи началото на космическите бури, които застрашават нашите астронавти и технологии," заяви Ники Фокс, ръководител в научната дирекция на НАСА.

Рекордно приближение през короната

По време на историческия полет Parker Solar Probe премина през външната атмосфера на Слънцето, наречена корона, където температурите достигат милиони градуса. Космическият апарат се движеше с рекордната скорост от 690 хиляди километра в час - най-бързо от всички обекти, създавани от човека.

Инструментът WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe) успя да засне изключителни изображения на короната и слънчевия вятър. Снимките показват как коронални масови изхвърляния - мощни взривове от заредени частици - се сблъскват и сливат в космоса.

Разгадаване на мистериите на слънчевия вятър

Слънчевият вятър е теоризиран за първи път през 1958 година от физика Юджийн Паркър, на чието име е кръстена сондата. До момента учените са изследвали това явление само от разстояние, но Parker Solar Probe е първият апарат, който лети директно през източника му.

Откритията разкриват, че слънчевият вятър близо до Слънцето е далеч по-турбулентен, отколкото се е смятало. Сондата засече странни образувания, наречени "switchbacks" - зигзагообразни магнитни полета, които могат да бъдат ключов механизъм за ускоряване на бързия слънчев вятър.

"Голямата загадка е била: как се генерира слънчевият вятър и как успява да избяга от огромната гравитация на Слънцето?" обясни Нур Равафи, проектен учен от Лабораторията за приложна физика към университета "Джон Хопкинс".

Значение за космическото време

Новите данни са изключително важни за разбирането на космическото време - явленията, които могат да повлияят на електронните системи на Земята. Слънчевите бури могат да предизвикат проблеми с GPS системите, спътниковите комуникации и дори електрическите мрежи.

Благодарение на близките наблюдения учените ще могат да подобрят прогнозите за космическо време и да защитят по-добре астронавтите и технологиите както на Земята, така и в космоса.

Parker Solar Probe продължава мисията си и се очаква следващото му близко приближение до Слънцето да се състои на 15 септември 2025 година. Сондата ще продължи да събира уникални данни, които ще помогнат на учените да разгадаят тайните на нашата най-близка звезда.