Климатичните промени преразпределят водните маси и удължават дните

Земните дни стават неусетно по-дълги в резултат на глобалното затопляне и преразпределението на водата по планетата. Десетилетия наред астрономическите измервания и сателитните наблюдения показват фина разлика между теоретичните 24 часа и действителната продължителност на земното денонощие, съобщават от "БГНЕС".

Лунното притегляне и климатичният фактор

Отдавна е известно, че Луната играе централна роля в този процес. Приливните сили постоянно движат океаните и забавят въртенето на Земята, като геоложките данни сочат, че това явление удължава деня с около 2,4 милисекунди на век. Към този постоянен астрономически фактор обаче вече се добавя и сериозното влияние на климата.

Когато големите полярни шапки се топят, водата се преразпределя от полюсите към екватора. Този мащабен баристатичен процес променя момента на инерция на планетата и съответно нейната скорост на въртене. Ефектът е напълно аналогичен със забавянето на фигурист на лед, който разперва ръцете си по време на пирует.

Изкуствен интелект разгадава миналото

Изследователите Мостафа Киани Шахванди от Виенския университет и Бенедикт Соя от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих разработват специализиран алгоритъм с изкуствен интелект, за да проследят явлението назад във времето. Тяхната цел е да реконструират еволюцията на продължителността на деня, базирайки се на палеоклиматични данни от фосили на морски микроорганизми. Резултатите от техния труд са публикувани в авторитетното научно издание "Journal of Geophysical Research: Solid Earth".

Учените установяват, че от късния плиоцен насам дните са се удължавали средно с около 1,5 милисекунди на век. През съвременната епоха обаче този процес се ускорява драстично заради човешкото влияние и парниковите емисии.

Бенедикт Соя: "Това бързо нарастване на продължителността на деня показва, че скоростта на съвременните климатични промени е безпрецедентна поне от късния плиоцен насам."

Тревожни паралели с плиоцена

Учените поставят специален фокус върху късния плиоцен преди 3,6 милиона години – период на излизане от дълга ледникова епоха, когато разтопените ледове са причинили покачване на морското равнище с близо 30 метра. По това време средните температури са били с 2 до 3 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Това е стойност, изключително близка до песимистичните сценарии за края на нашия век, ако емисиите на въглероден диоксид не бъдат намалени. Според научните изводи, човечеството в момента възпроизвежда с огромна скорост геофизични условия, които в естествената история на планетата са отнемали стотици хиляди години. Това вече оказва измеримо и категорично въздействие върху въртенето на самото земно кълбо.