Разходите на предприятията се прехвърлят върху крайния потребител

Липсата на предвидимост в механизма за държавни компенсации за небитовите потребители на електроенергия създава сериозна несигурност за бизнеса през предстоящата зима, съобщават от телевизия Bulgaria ON AIR.

Механизъм с отложено действие

Според новите правила държавата поема ангажимент да покрие до 80 процента от разликата над определената базова цена на електроенергията. Проблемът за предприятията обаче не е в размера на помощта, а във времето, необходимо за нейното реално получаване. Макар правилата за защита да съществуват на хартия, финансовият ефект от тях достига до компаниите месеци по-късно. Тази времева дупка прави планирането на разходите изключително трудно и принуждава дружествата да свиват печалби, да отлагат инвестиции или временно да ограничават производствения процес.

Риск за малките предприятия

Забавянето на средствата създава остра неравнопоставеност на пазара. Големите индустриални консуматори обикновено разполагат с финансови буфери и по-лесен достъп до банково кредитиране, с които да посрещнат ценовите шокове. За малкия и среден бизнес обаче ситуацията е критична. За една малка фабрика, пекарна, ресторант или семеен хотел няколко поредни месеца на драстично увеличени разходи за електричество могат да означават фалит.

Предвиденият механизъм за авансово подпомагане се задейства единствено при условие, че средната борсова цена на тока надхвърли прага от 180 евро за мегаватчас. Това създава парадоксална ситуация – цените могат да бъдат достатъчно високи, за да затруднят сериозно работата на фирмите, но същевременно да останат под прага, който отключва незабавната държавна реакция.

Тежестта за крайния потребител

Проблемът беше обсъден в детайли от Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, и Виктор Минчев, член на Управителния съвет на Асоциация свободен енергиен пазар. Експертите подчертават, че разходите за електроенергия са ключов компонент във формирането на цените на почти всички стоки на пазара. В крайна сметка тежестта от скъпия промишлен ток се прехвърля директно върху всички граждани чрез неизбежното поскъпване на производството, транспорта, услугите и хранителните продукти.