Проверките на РИОСВ до момента не са установили нито едно нарушение на дружеството „Терми и Ко“

Вече 20 години в Русе работи т.нар. “Брикетна фабрика”, позната сред гражданите и просто като “Брикетна”. Тя предизвиква недоволство сред живеещите в района, които се оплакват от замърсяване с въглищен прах. Собствениците на фабриката отричат да има проблем. Зад твърденията им с позицията си по сигналите застава и Регионална инспекция по околната среда и водите в Русе (РИОСВ), пише сайтът "За истината"

Преди две години Светлозар Станчев създава Фейсбук групата “Без въглищен прах в Русе”, която по-късно ще се превърне в ябълката на раздора между граждани, бизнесмен и институции. Месеци наред той публикува там информация за извършени нарушения и оборва неверни твърдения на местните власти. Едно от тях е, че фабриката се намира в “Промишлена зона”.

Че проблем има, не е твърдение единствено на Станчев, чиито бизнес в непосредствена близост до фабриката, търпи загуби заради замърсяването.

“Не мога нито да простра нормално, нито да сготвя нормално, защото посудата ми е вечно в този въглищен прахоляк.”

“Докато разтоварва гондолата, огромен облак от прахоляк се вдига, но не прах, който е навън – най-обикновен, а тежка миризма на сажди.”

“Всеки път при преглед докторката ме питаше защо постоянно има сажди в носа и в устата на детенцето.”

Това са цитати от разкази на хора, чийто жилища се намират в района на фабриката. Заради здравословното си състояние част от тях впоследствие се принуждават да се преместят да живеят другаде. В края на миналата година засегнатите опитват да привлекат вниманието на институциите, организирайки подписка. В нея се включват 207 души, но решение на проблема със замърсяването така и не се намира, защото отговорните власти твърдят, че проблем с фабриката няма.

Фабриката не е точно фабрика

Замърсяването в района на “Брикетната фабрика” се случва по време на производството на брикети и тяхното сортиране на три фракции в зависимост от техния размер. Процесът води до образуването на въглищен прах, който се разнася из съседните жилищни сгради, пекарна, жп гара, автогара, МОЛ... Фабриката работи от 2003 г., но брикети там са се произвеждали до 2016 г. каза пред “За истината” собственикът ѝ.

Дворът на „Брикетна фабрика – Русе“ / Снимка: „Зелено движение“

След 2016 г. производството е изнесено на друг терен под наем в района на пристанище Русе – Изток, докато основната площадка на предприятието се използва единствено за пакетиране и разтоварване на брикети. Поводът – оплаквания на живеещи в района за често замърсяване с въглищен прах. След 2016 г. проблем с въздуха не би следвало да има, твърдят собствениците на предприятието.

“Твърдението, че след 2016 г. се произвеждат и сортират брикети не е вярно”, пише в отговор на запитване на “За истината” Любомир Стоянов, собственик на “Брикетната фабрика. Светлозар Станчев обаче не вярва, че производствената дейност на основния терен на фабриката е прекратен. “На площадката има машина и пълното оборудване за производство брикети. На сайта си се хвалят, колко добри брикети произвеждат. На портала пише “Брикетна фабрика”, но те искат да ни убедят, че не произвеждат”, разказва администраторът на Фейсбук страницата “Без въглищен прах в Русе”.

Там той публикува и редица снимки и видеа, които показват работещи машини, пушек и въглищен прах, който се разнася по съседните сгради и улиците в квартала и след 2016 г. Според собственикът на предприятието кадрите са “манипулирани”.

В опит да се ограничи замърсяването от „Терми и Ко“ правят план-програма, одобрена от РИОСВ, според която до 1 август 2021 г. е следвало съхранението на най-фината фракция брикети 0-6 мм. да бъде изцяло изнесено в района на пристанището.

Писмо от РИОСВ – Русе до Станчев и доклад от извършена проверка

Позицията на собственика на брикетната фабрика Любомир Стоянов е, че публикуваната от Станчев информация за потенциални нарушения е “неверна, лъжлива и клеветническа”.

“Това се потвърждава от всички извършени до момента проверки от компетентните органи, в това число замервания за съдържание на прахови частици в атмосферния въздух. По неясни причини, въпросното лице се определя като екоактивист, без да има съответната компетентност и образователен ценз, позволява си да класифицира въглищата, като отровни, опасни и вредни, което е пълна глупост”, пише той до редакцията на “За истината”.

(Пълният текст на писмото – в края на статията)

Институциите като лобисти в полза на частен интерес

Проверките на РИОСВ до момента не са установили нито едно нарушение на дружеството „Терми и Ко“, което притежава русенската брикетна фабрика. Това потвърждава и служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова в отговор на депутатски въпрос в 48-то Народно събрание.

Тя твърди, че за последните 5 години на място на работната площадка са извършени 7 извънредни проверки. При всички тях не е констатирано замърсяване на въздуха и на уличното платно, нито разпространение на прах извън работната площадка.

От документи на РИОСВ Русе, с които “За истината” разполага, става ясно, че все пак нарушения има, но собствениците на “Брикетната фабрика” не са били глобени. Става въпрос за инспекция от 13 декември м.г., когато на основната площадка на фабриката са открити „брикети фина фракция 0-6 мм, предназначена за директна дистрибуция“.

Купчини с дребна въглищна фракция в двора на „Брикетна фабрика – Русе“ / Снимка: „Зелено движение“

Това е в разрез с план-програмата на дружеството, която го задължава от 1 август 2021 г. да съхранява този вид брикети единствено на втората си площадка извън градската част на Русе. Експертите от РИОСВ констатират наличието на фина фракция 0-6 мм., отбелязват го в доклада си от проверката, но не съставят акт, отбелязва екоактивистът Светлозар Станчев.

От доклада на РИОСВ става ясно още, че управителят на дружеството е информирал проверяващите, че “след изчерпване на наличните към момента, останали количества фина фракция, такава фракция няма да се съхранява на адреса на площадката”. При повторно посещение на място два дни по-късно РИОСВ установява, че проблемната фракция вече е продадена.

Проблемът с тази т.нар. “фина фракция” е, че дори при лек вятър от нея се образуват облаци въглищен прах, които обгръщат района и причиняват замърсяване. В същото време отражението на въглищния прах върху здравето на хората е обезпокоително, тъй като редовното излагане на човек до него може да доведе до тежки увреждания. Това пише в отговор на депутатски въпрос служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев във връзка с проблемите около русенската брикетна фабрика.

Според здравното министерство “въглищният прах, който миньорите и другите работници, които са в контакт с него, вдишват в продължение на години, се отлага в белия дроб и постепенно води до необратими промени“.

От там допълват, че веднъж отложени в бронхиалната лигавица и дисталните отдели на белия дроб тези частици “не могат да бъдат елиминирани или унищожени. (…) При развило се вече заболяване, особено усложнена пневмокониоза с дифузна фиброза и развила се хронична дихателна недостатъчност няма патогенетично лечение.”.

Дело за клевета във “Фейсбук”

В началото на януари т.г. собственикът на “Брикетната фабрика” Любомир Стоянов и съпругата му заведоха дело за клевета срещу Светлозар Станчев, администраторът на групата “Без въглищен прах в Русе”. Искът е заради пет поста на Станчев, които според ищците са “неверни и позорящи”. Вследствие на публикациите “престижът, доброто име и професионалната им етика са увредени в максимална степен”, гласи жалбата.

Първото заседание по делото се проведе на 27 февруари. Свидетели в полза на собствениците на “Брикетната фабрика” и срещу екоактивиста са домашната помощница на семейство Стоянови Цеца Кръстева, експертът в РИОСВ Русе Христо Миков и Иван Тончев, който е управител на производствените процеси в брикетната фабрика. Пред съда домашната помощница разказа за телефонен разговор между Станчев и Стоянова, който дъщерята на ищците чува, и вследствие на който детето било „много разтреперано и разплакано”.

Кръстева разказа още, че през последните години семейната хармония при Стоянови е нарушена – “това спокойствие го няма и то се усеща. Просто чувам, че има някакви проверки и затова са напрегнати в последно време”.

От документите по делото не става ясно защо Христо Милков – служител в Инспекцията по околната среда и водите – свидетелства по дело за клевета. Не става ясно и как с това си действие Милков изпълнява една от основните роли на РИОСВ, описана на официалния им сайт: “Опазване и защита на въздуха, водите и почвата от замърсяване и увреждане”.

Пред съда Христо Милков заяви: “всеки път той (Светлозар Станчев – бел.а) подава сигнал, ние отиваме и правим проверка – не установяваме замърсяване. Ако не се лъжа, на 8 ноември, при поредния сигнал на г-н Станчев, отидохме с колежка. Влязохме на площадката и видяхме за какво става въпрос – имало е разтоварване на камион. При самото разтоварване на камиона най-вероятно наистина е имало вдигане на прахоляк, но ние, когато отидохме, нямаше нищо”.

Стратегическо “дело-шамар” ли е натискът срещу русенския екоактивист?

Наред с делото на семейство Стоянови срещу Станчев, директорката на РИОСВ Русе също е подала жалба. Този път пред Комисията за защита срещу личните данни. Причината е, че в пост на Светлозар Станчев във Фейсбук, отново свързан с казуса с “Брикетната фабрика”, се вижда подписа на Христова.

Станчев се пита защо “г-жа Цонка Христова не е пуснала жалба срещу нито едно от тези обвинения. Тя се жалва само, че някой публикувал документ, на който се вижда подписа ѝ.” Обвиненията, за които Светлозар Станчев говори, са свързани с дейността на “Брикетната фабрика” и съмненията му, че тя работи с помощта на институционален чадър.

Инсталация в „Брикетна фабрика – Русе“ / Снимка: Зелено движение

Подобни действия имат характеристиките на т.нар. “дела-шамари”, познати също и като SLAPP дела. Според Асоциацията на европейските журналисти – България SLAPP, или “стратегически дела срещу публичното участие”, се водят срещу журналисти и активисти, с цел оказване на натиск и тормоз, с привидно легитимната цел за защита на накърнени граждански права. Този тип дела се използват за сплашване и заглушаване на критични журналистически публикации и разследвания, както и на гражданска активност.

Собственикът на Брикетната фабрика обяснява, че целта му “в никакъв случай не е свързана със сплашване на Светлозар Станчев. Целта на делото е опровергаване на написаните от него лъжи и оборване на всички клеветнически и позорящи твърдения от негова страна, които уронват моя и на семейството ми авторитет”.

Второто заседание по делото на собствениците на “Брикетната фабрика” срещу екоактивиста Светлозар Станчев е насрочено за днес (5 април от 10 ч.) в Районен съд – Русе.

Въпроси по темата бяха изпратени през миналата седмица и до Регионалната здравна инспекция в Русе, до Христо Милков и Цонка Христова. До редакционното приключване на работата по този текст отговори не бяха получени.

Здравейте,

Преди да отговоря на първия въпрос, бих искал да внеса следното уточнение. Ние сортираме въглища, а не брикети. При сортирането се отделят няколко фракции въглища, в зависимост от изискванията на крайния потребител. Най-дребната фракция, с размер 0-6 мм, е остатъчна. Брикетирането и пелетизирането са едни от най-ефективните екологични методи за уедряване, даващи възможност за реализиране на остатъчните фракции и преминаване към безотпадъчни технологии. В тази връзка брикетирането не е самоцел, а метод за оползотворяване на цялата суровина.

Брикетна фабрика работи от 2003 г., а брикети от остатъчните фракции са се произвеждали до 2016 г., като количеството им не надвишава 5-10% от цялата производствена дейност. След 2016 г., остатъчните фракции започнаха активно да се изкупуват от топло-електрическите централи, с цел подобряване на екологичните норми, което от своя страна обезсмисли производството на брикети. След 2016 г., поетапно, сортирането на въглища се изнесе първо в пристанище Варна Запад, а след това и в пристанище Русе Изток, като от 2021 г. , на производствената площадка на Брикетна фабрика ,се осъществява основно пакетиране на сортирани въглища в пристанищата и тяхната реализация. Твърдението, че след 2016 г. се произвеждат и сортират брикети не е вярно.

По втория въпрос бих искал да подчертая, че публикуваната от Светлозар Станчев информация за потенциални нарушения от страна на Брикетна фабрика е неверна, лъжлива и клеветническа. Това се потвърждава от всички извършени до момента проверки от компетентните органи, в това число замервания за съдържание на прахови частици в атмосферния въздух. По неясни причини, въпросното лице се определя като екоактивист, без да има съответната компетентност и образователен ценз, позволява си да класифицира въглищата, като отровни, опасни и вредни, което е пълна глупост. Над 20% от територията на Брикетна фабрика е озеленена, в това число от страна на ул. „ Потсдам“ и ул. „ Иван Ведър“, а в стопанисваната от Светлозар Станчев територия ( до 2005 г. част от Брикетна фабрика) са изкоренени всички дървета и са унищожени зелените площи. Внушенията, че ние не отричаме публикуваните снимки и материали са абсолютно неверни, защото снимките са манипулирани, в никакъв случай не са направени в деня на публикациите, за което сме сезирали прокуратурата. Не случайно, те бяха отхвърлени по време на съдебното заседание като доказателствен материал. Твърдо мога да заявя, че подбудите на Светлозар Станчев, да публикува лъжи и небивалици, не са свързани с грижи за чистия въздух. На всички е ясно, че крайната цел не е Брикетна фабрика, а терена от близо 18000 кв.м. Не случайно, той внушава, че е разкрил „истината за Източна промишлена зона“, въпреки че във всички разрешителни за фабриката много ясно е написано, че тя е разположена именно в Източна промишлена зона. Това се потвърждава и от отговора на министър Карамфилова на депутатски въпрос, където е разяснено какво означава предимно производствена зона (Пп), а също така са дадени отстоянията до училища и жилищни сгради.

В отговор на третия въпрос, бих искал да кажа, че нашата цел в никакъв случай не е свързана със сплашване на Светлозар Станчев. Целта на делото е опровергаване на написаните от него лъжи и оборване на всички клеветнически и позорящи твърдения от негова страна, които уронват моя и на семейството ми авторитет.

Не е моя работа да давам оценка на разказите на свидетелите по делото, но бих искал да посоча някои факти:

– на всеки средно интелигентен човек е ясно, че диагностициране на бял дроб с видеозон е нелепо, още повече да се определят зони с тъмни петна;

– по време на разпита на свидетели, категорично поставих въпроса за „ сажди в носа“ и „тежка миризма на сажди“, защото в Брикетна фабрика няма горивни процеси, при които да се отделят сажди или миризми;

– „въглищният прахоляк“, който свободно се трупа по ул. „ Потсдам“, както разказа един от свидетелите, сигурно е невидим за очите на пешеходците по улицата и работещите там, защото при нас няма постъпили никакви оплаквания.

Накрая, бих искал да обясня, че така наречения екоактивист, много трудно успя да разбере разликата между финни прахови частици и въглищен прах, но така и не разбра, че финните прахови частици се отделят при изгаряне, но не и на нашите висококачествени антрацитни и черни въглища и те всъщност, при висока концентрация, могат да навредят на здравето на хората. Да се вдишват частици с размери от 0 мм до 6 мм е абсурдно, както и твърдението на един Ваш колега, че въглищата хрупкат в зъбите на минувачите.

Д-р инж. Л. Стоянов

*Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие.

Шрьодингер предполага, че една котка, затворена в кутия с прекъсвач, задействан от случайно квантово събитие – например радиоактивен разпад – може да бъде жива и мъртва в един и същи момент, стига да не отворим кутията, за да проверим.