Снежната покривка намалява драстично, а летните горещини поставят нови рекорди в Сандански и Петрич

Климатът в България се променя с тревожни темпове, като средната температура в страната се е повишила с 0,9 градуса от средата на миналия век до днес. Зимата губи характерните си черти, а летата стават все по-горещи и продължителни.

Експертите отчитат, че сезоните вече не следват обичайния си ритъм. Снеговалежите се изместват към пролетните месеци – март и април, а натрупването на сняг в планините намалява значително. Дори във високите части на Рила и Пирин снежната покривка е с 30 до 40 процента по-тънка в сравнение с нормите отпреди 20 години.

Изчезващата зима

В ниските части на страната трайната зима е почти спомен. Според климатолозите задържането на сняг вече има по-скоро "петнист" характер и рядко продължава повече от седмица.

"Фактът, че в ниската част на страната нямаме райони с постоянно задържаща се снежна покривка, по-скоро наблюдаваме петнист характер на снежната покривка и задържане за не повече от седмица, означава, че действително поне моето поколение в детството си е гледало различна зима от тази, която имаме в момента", заяви доц. Лилия Бочева от НИМХ.

Рекордни горещини

Статистиката показва, че 2024 година е била най-топлата, регистрирана до момента. Тогава в Сандански е отбелязан абсолютен рекорд за най-тежка гореща вълна – в продължение на девет дни термометрите не са падали под 40 градуса. Тенденцията се запазва и през настоящата 2025 година.

"Тази година, 2025, лятото също се показва доста топло през юли, но там поредните дни бяха от порядъка на седем в района на Петрич и шест в района на Сандански", допълни доц. Бочева.

Въздействие върху хората и работата

Промяната в климата се усеща осезаемо и от хората, работещи на открито. Археолозите на античния град Хераклея Синтика са принудени да променят графика си заради екстремните температури.

"Трудно е! Над 40 градуса на сянка – 42-43-44. Това лято пак имаше такива горещини. Намалявам работното време да речем от 6 до 12, защото след 12 не се диша и уредите дори отказват", сподели проф. Людмил Вагалински.

Освен температурните промени, страната е изправена и пред воден парадокс – въпреки че средните нива на валежите статистически се запазват, реките пресъхват. Причината е в променения характер на валежите, които стават все по-интензивни и краткотрайни, водейки по-често до локални бедствия, отколкото до напояване на почвата и захранване на речните басейни.