Чуждестранният печат обсъжда диалога с Москва и сигурността в Черно море

Победата на Илияна Йотова на втория тур на президентските избори в България, с която страната избира първата си жена за държавен глава, предизвика широк отзвук в европейските и регионалните медии, съобщават от БТА. В обширни кореспонденции и анализи издания от Франция, Италия, Румъния, Гърция и Турция поставят фокус върху призивите ѝ за дипломатически диалог с Москва, сигурността в Черно море след зачестилите атаки с дронове и икономическите сътресения у нас след влизането в еврозоната.

Още преди обявяването на окончателните резултати Илияна Йотова получи поздравления в социалната мрежа X от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за убедителната преднина пред опонента ѝ Андрей Гюров. Фон дер Лайен посочва, че очаква с нетърпение да продължи съвместната работа с българския президент в редица области — „от сигурността и отбраната до конкурентоспособността и енергийната независимост, за една силна България в една силна Европа“.

Западна Европа между прагматизма и геополитиката

Френският печат разглежда вота у нас през призмата на войната в Украйна и дълбокото разделение в българското общество спрямо Русия. Вестник „Либерасион“ отбелязва, че на президентския пост в България няма промяна, тъй като Илияна Йотова ръководи страната още от януари след оставката на тогавашния държавен глава Румен Радев, който впоследствие зае поста на министър-председател. Изданието акцентира върху сблъсъка на концепции по време на телевизионния дебат в четвъртък вечерта между двамата претенденти на балотажа.

Тогава Йотова защити тезата, че „мирът може да дойде единствено чрез преговори“, като допълни: „Изливането на още пари в Украйна и предоставянето на нови оръжия води единствено до още разрушения и до смъртта на много хора от двете страни“. Срещу тази позиция застана бившият служебен премиер Андрей Гюров, подкрепен от прозападната опозиция, който упрекна опонентката си, че не назовава директно Москва като източник на заплахи. „Русия трябва да прекрати агресията си, за да могат да бъдат предприети следващите стъпки“, заяви Гюров по време на дебата, цитиран от френския всекидневник.

Според „Либерасион“ левоцентристкият премиер Румен Радев също поддържа линията на Йотова, че „прекратяването на огъня в Украйна и мирните преговори са единствената сигурна гаранция за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море“. Френският вестник припомня и обвиненията на опозицията по време на кампанията, че Радев е използвал държавни ресурси в подкрепа на кандидатурата на Йотова — твърдения, които Централната избирателна комисия отхвърли, но екипът на Андрей Гюров възнамерява да отнесе до съда. Самият Гюров призна поражението си, като пред изданието „Вен минют“ са цитирани думите му след вота: „Най-доброто предстои и положихме солидни основи, върху които можем да градим“.

В кореспонденция от София френското радио Ер Еф И определя победата на бившия евродепутат Йотова като убедителна и припомня широката коалиция зад нея — партията на Румен Радев „Прогресивна България“, Българската социалистическа партия и крайната десница. Медията подчертава, че кампанията е била доминирана от въпросите на сигурността след октомврийските атаки с дронове срещу плавателни съдове край българското крайбрежие, при които Радев и Йотова избягват открити обвинения към Москва. Икономическият вестник „Лез Еко“ отчита ниската избирателна активност на балотажа, а многонационалното издание „Гран континан“ директно поставя въпроса: „С победата на Йотова на президентските избори, минава ли България към лагера на Москва?“.

Вестник „Монд“ от своя страна цитира оценката на избраната за президент Йотова, че гласоподавателите са разбрали нейното послание, насочено към „доходите, мира и предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени“. Премиерът Румен Радев пък обобщава резултата като избор на „стабилна и ясна перспектива“ след петгодишна политическа спирала от осем парламентарни вота от 2021 година насам.

Икономическият натиск и погледът от Рим

Италианските медии обръщат сериозно внимание на вътрешнополитическата и социалната картина в България. Агенция АНСА коментира, че очакваната победа на досегашния държавен глава идва в атмосфера на социални тревоги и икономическа несигурност. След присъединяването на България към еврозоната на 1 януари тази година и на фона на сътресенията в енергийния сектор, в страната значително са поскъпнали хранителните продукти, услугите и битовите сметки за ток, вода и отопление. Към този ценови натиск се прибавя и напрежението около потопените с дронове кораби в близост до българските териториални води, посочва италианската агенция.

Според АНСА, РАИ Нюз, „Скай Ти Джи 24“ и „Оупън онлайн“ по време на кампанията Илияна Йотова не е поставяла под съмнение членството на България в Европейския съюз и НАТО. В няколко свои изяви тя е определила Русия като „агресор“, но същевременно се противопоставя на военната помощ за Киев и критикува европейските санкции срещу Москва като контрапродуктивни. Нейната теза е, че външната политика трябва да бъде прагматична и за разрешаването на конфликта трябва да се „прибегне до дипломация, а не до оръжие“, а въпросът „трябва да бъде решен на масата за преговори“. Изданието „Ти Джи ком 24“ акцентира върху ниската избирателна активност, докато агенция „Дире“ лаконично отчита победата на линията за диалог с Кремъл.

Още в края на септември АНСА постави българския президентски вот сред десетте ключови избора, които могат да предопределят курса на Европа през следващите месеци — редом с парламентарния вот в Испания в края на ноември, вече преминалите избори за Сенат в Чехия, президентските избори във Франция на 18 април и 2 май догодина и парламентарните избори в Италия през 2027 година. РАИ Нюз припомня, че макар в българската парламентарна република реалната управленска власт да е в ръцете на премиера и Народното събрание, президентът разполага с право на вето върху законите, назначава министър-председателя след избори и има важни правомощия в отбраната и дипломацията.

Тревога в Букурещ за Черно море и проектите по Дунав

Най-задълбочен геополитически и регионален анализ на избора на Илияна Йотова и избрания за вицепрезидент Кирил Вълчев правят медиите в северната ни съседка, предава кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева. Вестник „Гъндул“ подчертава, че на фона на осемте парламентарни избора от 2021 година насам българският държавен глава се е превърнал в ключов арбитър в политическата система. „Това придава на поста по-голяма тежест от тази на президента на Румъния, въпреки че на хартия правомощията му може да са по-малко на брой“, анализира изданието.

Според „Гъндул“ държавен глава, подкрепен от опозицията, би осигурил трибуна за алтернативи и механизъм за контрол върху парламентарното мнозинство на премиера Румен Радев. При настоящата конфигурация обаче властите в Букурещ ще следят внимателно развитието в София заради стратегическите двустранни проекти за свързаност — сред които са коридорът „Бърз Дунав“ и изграждането на втори мост над река Дунав между Русе и Гюргево — както и заради общите решения за сигурността в Черноморския регион.

Още по-критичен е вестник „Адевърул“, според който резултатът от вота у нас подсказва „възможна опасна ерозия на регионалната стратегическа надеждност“. Изданието цитира Габриела Чот, преподавател във Факултета по международни отношения към университета „Бабеш-Бояй“ в Клуж-Напока и бивш държавен секретар в румънското външно министерство. „Истинската опасност за Букурещ не е пълна блокада, а по-скоро възможно стратегическо забавяне“, предупреждава експертът, цитиран от „Адевърул“.

Като показателен пример Чот посочва реакцията на българското правителство при кризата с дроновете, когато Румен Радев заяви, че „логиката сочи“ към руска отговорност, но отказа официално да назове извършителя — подход, който Европейският парламент изрично критикува в своя резолюция на 22 октомври тази година заради двусмисленото управление на руската заплаха и слабия дипломатически отговор на София. Според анализатора в Клуж-Напока президентство, обвързано с Йотова, премахва последния институционален коректив на тази тенденция. Така двустранните инфраструктурни и отбранителни проекти може да останат само „на хартия“ с намалено темпо и политическа амбиция.

„В такъв контекст Румъния би могла да си осигури алтернативни варианти в партньорствата си в Черно море, като задълбочи двустранните връзки с Турция и развива формати, които не изискват българска политическа подкрепа, за да функционират“, коментира Габриела Чот, цитиран от румънския вестник. Той допълва, че ако ангажиментът на София да противодейства на Москва остане само на ниво реторика, позицията на Букурещ на Източния фланг става едновременно по-значима, но и по-уязвима, тъй като страната поема непропорционално голяма политическа тежест там, където съюзническата солидарност трябва да е споделена.

Реакциите в Гърция и Турция

В Атина и Анкара медиите акцентират върху историческия факт, че за първи път жена застава начело на българската държава чрез пряк вот, предават кореспондентите на БТА Иван Лазаров и Айше Сали. Гръцката обществена телевизия ЕРТ, вестник „Вима“, изданието „Прото тема“, телевизия „Скай“ и националната агенция АНА-МПА отбелязват победата на Йотова при ниска избирателна активност, признанието на резултата от страна на Андрей Гюров и разликите между двамата по темата за Украйна. ЕРТ цитира и думите на Йотова в изборната нощ: „Направихме позитивна предизборна кампания още от първия момент, без да отправяме нито една атака и без да прибягваме до реторика на омразата или разделението“.

В Турция Анадолската агенция и сайтовете „Хаберлер“ и „Хабер 7“ определят вота като критичен и исторически, като проследяват биографиите на Илияна Йотова и вицепрезидента Кирил Вълчев. „Илияна Йотова, която е първата жена, която става президент на страна, благодари на всички граждани, обявявайки своята победа. Премиерът Румен Радев, който е защитник на развитието на отношенията с Русия и против военната помощ за Украйна, поздрави Йотова“, пише „Хаберлер“.

Телевизия „Ода ТВ“ разглежда българския вот като част от по-широк континентален процес под заглавие, че европейската политика спрямо Русия се пропуква. „С възхода на „Алтернатива за Германия“, политическата и конституционна криза в Полша и избирането на Йотова в България политиката, която статуквото в Европа се опитва да води срещу Русия, започна да получава вето от народите в Европа“, коментира турската медия. По отношение на сигурността в Черноморския басейн изданието заключава, че за Анкара най-същественото следствие от българските избори е появата на различни дипломатически приоритети и подходи за сигурност сред черноморските съюзници в НАТО.