Откриха кълбо от милиони чифтосващи се змиорки край Тасмания
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Дълбоководните риби спират да се хранят заради размножаването си
Австралийски биолози откриха гигантско струпване от до 2,8 милиона дълбоководни змиорки, събрани в плътно кълбо за размножаване в морския парк „Хюон" южно от остров Тасмания, съобщават от ABC News. Проучването е проведено от екип учени под ръководството на Бен Шулдинг от Австралийската организация за научни и промишлени изследвания (CSIRO) и разкрива непознати досега мащаби в поведението на този уязвим морски вид.
Жива маса от над 3 500 тона под водата
Морските обитатели са известни в българския превод като „змиорки кошнички" заради специфичната кръстосана шарка по кожата им, която наподобява сплитане. В пиковите моменти на събирането общото тегло на рибите около подводната планина „Пейшънс" надхвърля 3 500 тона.
Самото струпване заема огромно подводно пространство с дължина около три километра и ширина два километра, като живият облак се издига на 150 метра над морското дъно. В самата сърцевина на това кълбо телата на змиорките почти се докосват едно до друго, докато в крайните части гъстотата намалява до една риба на 20 кубически метра вода.
Пълен глад в името на новото поколение
Анализът на уловените екземпляри потвърждава, че масовият сбор е изцяло подчинен на продължаването на вида. Всички изследвани риби са имали ясни признаци за предстоящо хвърляне на хайвера, а стомасите им са били напълно празни — доказателство, че животните спират да се хранят по време на размножителния период.
За изследователите обаче остава загадка защо змиорките са избрали точно подводната планина „Пейшънс" измежду близо 120 подобни подводни възвишения в съседните морски паркове.
„Въпреки че подводните планини са известни като места за струпване на риби, необичайно е да се намерят милиони индивиди, концентрирани около един-единствен обект", отбеляза Бен Шулдинг, цитиран от ABC News.
Тъй като този вид дълбоководни змиорки се смята за уязвим, данните от експедицията дават на биолозите важна отправна точка, чрез която ще могат да следят бъдещите промени в популацията им.
