Печатът в Букурещ анализира позициите на новия български президент спрямо Москва

Водещите медии в Румъния поставят под въпрос бъдещата стратегическа посока на София след победата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев на втория тур на президентските избори в България, съобщават от БТА. Изданията отвъд река Дунав отразяват широко резултатите от вота на 1 ноември, изявленията от изборната нощ и биографиите на победителите, но поставят основния си акцент върху отношението на първата избрана жена президент на България към Москва, войната в Украйна и сигурността в Черноморския регион.

Според последните данни при 99,68% обработени протоколи двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев печели балотажа с 57,66% от гласовете срещу 39,38% за опонентите им Андрей Гюров и Георги Кандев. В област Русе подкрепата за Йотова и Вълчев достига 65,71% при 100% преброени протоколи.

Президентската институция като арбитър и противотежест

Румънските издания посрещат резултатите от българския вот със заглавия като „Илияна Йотова, която се застъпва за диалог с Москва, печели президентските избори в България" и „Илияна Йотова, кандидатът, застъпващ се за мир, спечели втория тур на президентските избори".

В обширен анализ вестник „Гъндул" посочва, че макар българският държавен глава да няма преки правомощия да ръководи правителството, институцията придобива ключова роля като арбитър в политическата система. Изданието припомня, че страната е белязана от продължителна политическа нестабилност и е преминала през осем парламентарни избора от 2021 година насам.

„Това придава на поста по-голяма тежест от тази на президента на Румъния, въпреки че на хартия правомощията му може да са по-малко на брой", коментират от вестник „Гъндул", цитирани от БТА.

Румънските журналисти разглеждат въпроса дали новият държавен глава може да промени външнополитическия курс на София и стигат до извода, че институцията по-скоро служи като баланс във властта. Според анализа на изданието един президент, подкрепен от опозицията, би осигурил публична трибуна за алтернативи на правителствената политика, както и механизъм за контрол върху парламентарното мнозинство, с което разполага министър-председателят Румен Радев.

Съдбата на коридора „Бърз Дунав" и втория мост при Русе

Властите в Букурещ ще следят отблизо следващите ходове на София заради ключовите стратегически партньорства между двете съседни държави, отбелязват още от вестник „Гъндул". За северната ни съседка от първостепенно значение остават съвместните проекти за транспортна свързаност, сред които са коридорът „Бърз Дунав" (Fast Danube) и изграждането на втори мост над река Дунав между Русе и Гюргево.

Наред с инфраструктурата по речната граница, Букурещ се интересува пряко и от общите решения за отбрана в акваторията на Черно море. Според румънския вестник „Адевърул" резултатът от президентските избори у нас подсказва „възможна опасна ерозия на регионалната стратегическа надеждност".

Преподавателят във Факултета по международни отношения към университета „Бабеш-Бояй" в Клуж-Напока и бивш държавен секретар в румънското външно министерство Габриела Чот предупреждава, че основният риск за двустранните проекти не е тяхното официално спиране, а загубата на скорост.

„Истинската опасност за Букурещ не е пълна блокада, а по-скоро възможно „стратегическо забавяне". Показателен пример е начинът, по който Румен Радев подходи към кризата с дрона; резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври тази година изрично разкритикува двусмисленото управление на руската заплаха от страна на българското правителство, както и слабия дипломатически отговор на София спрямо Русия", коментира Габриела Чот пред вестник „Адевърул", цитирана от БТА.

По думите на експерта президентски мандат на Илияна Йотова би премахнал последния институционален коректив на тази правителствена тенденция. Това означава, че макар двустранните инфраструктурни и отбранителни проекти да продължат да съществуват на хартия, тяхното реално темпо, политическата амбиция и готовността Русия да бъде назована открито като заплаха ще намалеят значително.

Алтернативни съюзи с Турция на Източния фланг

В своя анализ пред румънското издание Габриела Чот очертава и възможните ответни стъпки на Букурещ при подобно охлаждане на българската активност. Според нея Румъния би могла да потърси алтернативни варианти за партньорствата си в Черно море, като задълбочи двустранните си връзки с Турция и развива регионални формати, които не изискват българска политическа подкрепа, за да функционират реално.

Преподавателят от университета в Клуж-Напока обръща специално внимание на рисковете за позиционирането на Румъния на Източния фланг на НАТО при евентуално насочване на София към проруска и антиукраинска позиция.

„Ако ангажиментът на България да идентифицира Русия като заплаха и да ѝ противодейства стане условен или остане единствено на ниво реторика – както пролича от реакцията на президента Радев по повод кризата с дроновете (когато той заяви, че „логиката сочи" към руска отговорност, но отказа официално да посочи извършителя) – то позицията на Румъния става едновременно по-значима, но и по-уязвима. Тя поема непропорционално голяма част от политическата тежест при противопоставянето на Русия – в регион, в който съюзническата солидарност би трябвало да бъде споделена от всички", заявява Габриела Чот пред вестник „Адевърул", цитирана от БТА.