Българската православна църква почита днес големия Господски празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден

Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.

Според Новия завет 40 дни след Възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите и с учениците си, движейки се между тях като Богочовек. Той им разяснявал Светото писание и потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Иисус Христос наистина е възкръснал. На четиридесетия ден Христос се явил за последен път, беседвал с учениците си и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Иисус Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята й, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка, припомня БНР.

Имен ден празнуват Спас, Спасимир, Сотир и производните им женски имена, свързани със старинната дума "спасител". Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Вярва се, че ако на Спасовден вали, реколтата ще е богата.