В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден – стар езически празник в чест на лятното слънцестоене.

В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Църквата чества рождението на Йоан Кръстител – близък роднина на Спасителя, който предрича появата му и проправя път за неговото дело.

Обичаите на Еньовден обаче слабо са повлияни от образа на светията и съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че в този най-дълъг ден от годината, небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина, предава newsbp. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден)