Татяна Лолова: 17 дни битка за живота

87
Легендарната Татяна Лолова беше изключително скъп човек за немалко хора. Едва ли някога ще забравим широката ѝ усмивка, която заразяваше всички, и огромният ѝ талант
Легендарната Татяна Лолова беше изключително скъп човек за немалко хора. Едва ли някога ще забравим широката ѝ усмивка, която заразяваше всички, и огромният ѝ талант Снимка: БГНЕС / архив

На 6 март актрисата постъпва в болницата, роднините ѝ все още имали надежда

През последните 10 дни спира да вдига телефона си, била с кислородна маска. След смъртта на любимия си Славе тя всеки ден си приготвяла сандвичи за закуска и пиела кафето си в леглото, както правели двамата.

Трима близки приятели на актрисата разкриват пред “168 часа” незабравимите си мигове с нея. 

Любимата комедийна актриса Татяна Лолова е постъпила за лечение от коронавирус в "Пирогов" на 6 март. Това сподели пред "168 часа" нейната най-близка приятелка - журналистката Юлия Пискулийска.

"Имаше надежда. Но тази болест не протича с предписание - казва тя. - Ту си добре, ту не си. До последно се канеше да работи и го правеше. Занимаваше се с едни проекти. Записваше песни. Първоначално беше по-добре. Чувахме се почти всеки ден и си говорихме неща, които даваха надежди. Откакто е пандемията у нас, тя беше много потисната от това, че хората са принудени да не се срещат. Свикнала е да е сред хора, да ги прегърне. Беше ѝ много тежко да преодолее това нещо. Тя не се изолира, след като настъпиха ограниченията. Осъществяваше си някои срещи. Преди около 10 дни я чух за последно, защото вече не можеше да говори. Тоест в момента, в който разбрах, че ѝ е поставена кислородна маска, аз и синът ѝ спряхме да ѝ се обаждаме.

А всеки искаше да ѝ се обади. Хората са безмилостни

Нужно е в такива моменти да не показваш, че обичаш някого, защото той се бори за живота си. Накрая спря да вдига и телефона си."

Официалното становище на болницата е, че актрисата е преборила вируса бързо, но се активизирали стари увреждания. Последствията от мозъчносъдова болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта.

Лекарите са се грижили до последно за нея и в продължение на 17 дни са направили всичко по силите си, за да я спасят. Легендата на театъра издъхна минути след 21 часа на 22 март.

87-годишната актриса, която имаше рожден ден на 10 февруари, обаче не успя да превъзмогне смъртта на любимия си съпруг Светослав Светославов - Славето. Той си отиде от този свят на 26 декември 2018 г., а с него и щастието на Татяна Лолова.

Загубата беше разтърсваща за нея и тя дълго време не можеше да се върне към нормалния си начин на живот. Беше доста отслабнала. И хората го забелязаха. Казваха й, че се е стопила, а тя типично в своя комичен стил отговаряше: "Да, защото си отиде другата половина от мен - Славето. Аз бях тази, която толкова години живя като съпругата на най-прекрасния мъж, в когото бяха влюбени всички - от баби до бебета".

“Таня ме е питала дали ще си върне усмивката,

а аз ѝ казвах, че тя е вътре в нея - обяснява Пискулийска. - Всички, които бяхме близо до нея, се опитвахме да я убедим, че болката си е болка, но тя трябва да живее, защото наистина Таня не искаше без Слави да е на този свят. Много го обичаше. Това беше пример за една любов, която рядко съществува. Където и да сме били с нея, той звъни, тя му звъни. Винаги. За него сме си говорили много пъти, докато беше в болницата. Не забравяше да попита и как са моите деца. След смъртта на Слави синът й, снаха й, децата не я оставяха, винаги бяха до нея. Непрекъснато я обграждаха с внимание."

Всъщност близките на легендарната актриса са притеснени, че тя няма да се справи сама в живота след смъртта на съпруга си. Лолова обаче не се предава. Продължава напред въпреки болката. Понякога се опитвала да каже нещо на Славето в дома им, но осъзнавала, че го няма.

Всеки ден закусвала по начина, по който двамата го правели всяка сутрин. Още от вечерта те подготвяли сандвичите си. След като се събудели, мъжът ѝ пускал фурната, за да ги изпече, а тя правела кафето. Поставяли ги в табли и отивали в спалнята, където се наслаждавали на закуската и на живота си. Тези специални моменти карат близките ѝ да казват, че актрисата беше дамата на българския театър, на комедията и на сатирата, но в живота си остана дамата в сърцето на Славето.

Любопитното за Татяна Лолова е, че от малка обичала да записва някои неща, които са ѝ се случили. Мечтаела да си води дневник и всеки ден да описва по нещо в него. Това обаче така и не се случило. Въпреки това еуфорията от радостта и бездната на мъката в живота на актрисата са запечатани с молив в различни стари тетрадки.

След смъртта му Лолова решила да запълни празнотата, като се разрови из своите писания. Така се родила нейната книга "Дневници и делници" под редакцията на Георги Тошев.

Въпреки това най-голямата ѝ страст бе театърът. Тя мечтаела да стане актриса от 3-годишна. През целия си живот вярвала, че всичко друго може да почака, но не и театърът и сцената, не и публиката.

Лолова обича публиката, и то онази, която ѝ партнира, която влиза с нея, в това, което прави. "Правехме дует", обичаше да казва тя. Смехът ѝ заразяваше всеки, а на театралната сцена бе истинска фурия.

“Таня превръщаше всяко нещо в спектакъл

- споделя Юлия. - Често ходехме да вечеряме заедно, още докато беше жив и нейният съпруг. Излезехме ли някъде, всичко се превръщаше в сцена, а хората около нея бяха публиката. Дори една обикновена храна, като ѝ поднесат, тя започва да хвали готвача, ходи при него, поздравява го. Нашето приятелство е от 25 години, което много ме приближи към нея като човек, защото едно е да гледаш артиста на сцената, който изпълнява роля, а друго е да бъдеш близо до него. Много топлина ми е дала тя. Много любов. Тя беше едно друго небе, един друг свят. Тя беше с много богата обща култура, тя четеше и много красиво рисуваше. При нея талантът не беше един. Това беше някаква щедрост от страна на природата, която я беше направила красива, обаятелна, талантлива, и то не само като актриса. Умееше да уважава хората, от които е получила нещо. Тя харесваше своите колеги. Може би беше единствената, която ходеше на спектаклите им, за да ги види как играят. След това отиваше зад сцената, за да им каже няколко мили думи.

Най-незабравимите ми моменти с нея са гостуванията ми у тях и пътуванията ни. Тя беше лицето на събитието, което организирам всяка година с лекарите и журналистите. Таня го откриваше с нейните няколко думи и даваше тон, който винаги пораждаше страхотен диалог. Когато искахме да се разхождаме по брега на Албена, тя дори се страхуваше и ме молеше да не ходим, защото по нас тръгваше тълпа от хора. Всички искаха да се докоснат до нея, да се снимат. Не знам как, но веднага успяваше да отвори сърцето на човека и да научи нещо за него. Тя обичаше много семейството си и хората. Беше щедра към тях. Аз съм убедена, че много хора ще я носят в сърцето, защото не са мнозина онези, които извън сцената съумяват да дадат настроение и радост на душата."

Мадам Не, както наричаха напоследък Татяна Лолова, се зареждаше от любовта на публиката. Това ѝ давало самочувствие и я карало да се чувства необходима. Въпреки че беше изключително известна, а заради професията си - и постоянно под светлината на прожекторите, тя беше срамежлива и деликатна. Не обичаше да бъде център на внимание, а да наблюдава света отстрани.

"Аз съм щастлива актриса, защото изиграх роли по мярка. Имаше роли, които не изиграх, и режисьори, с които не се срещнах", казваше Лолова приживе.

Най-добрата ѝ роля според самата нея е Уили в "Щастливи дни" на Самюел Бекет с режисьор Гриша Островски. За нея е номинирана за "Аскеер", който печели през 1992 г.

"Това беше коронното ѝ представление - споделя пред "168 часа" театралният режисьор Пламен Марков. - Аз го организирах. Тя много го харесваше. За да стигнем до този спектакъл, сме работили дълго време заедно, а

запознанството ни беше забавно

Аз бях млад режисьор и директор на Сливенския театър. Отидох да я гледам в театър "София", но трябваше да взема нощен влак за Сливен. Чаках я след представлението, но тя не излизаше. Реших да почукам на вратата на гримьорната й. Тя много ядосана ми каза: "Кой е там?". Аз ѝ отговорих, че не съм ѝ почитател, а че я търся по работа. Направо изригна: "Не стига, че не сте ми почитател, а и чукате по гримьорната". Още повече я раздразних, но след като се представих, веднага ме прие. Винаги разказваше тази история. Оттогава е играла в 10-15 мои представления. Беше много лоялен и щедър човек. Идваше на повечето изпити на студентите ми. Говореше си с тях. Запомняше имената им, после ходеше на техни представления и ми се обаждаше, за да сподели впечатленията си. От друга страна обаче, беше много затворен човек към случайни хора. Отвореше ли сърцето си, беше щедра. Съвсем скоро дори, преди около 10 дни, я поканих да ни гостува, но ми обясни, че е сложно и ще ми се обади. Не ми каза, че е болна. Беше трогната и сподели, че тази покана ще я топли една седмица. Оказа се, че това няма да се състои. Но тя ще остане в сърцето ми завинаги.

Имаше огромен дух”

Всъщност до последно 87-годишната актриса е правила планове как ще се върне на сцената и отново ще бъде професионално ангажирана.

"С нея се видяхме преди малко повече от две седмици и дори обсъждахме едно нейно участие в сатирично кабаре - обясни пред "168 часа" актьорът Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". - Не изглеждаше зле, защото е човек с изключително силна и светла енергия. За мен тя винаги ще си остане такава. Енергия, която раздаваше навсякъде и вдъхваше живот на всичко. Когато аз дойдох в Сатирата преди повече от 30 години, Таня беше един от хората, които си подреждаха ценностната система по много точен и логичен начин. С добре наредени приоритети. В различни ситуации тя винаги намираше логика да защити нещо, което си струва. Такива светли примери като Таня трябва да бъдат водещите ни, когато възпитаваме поколенията. Хората трябва да обичат останалите и да им помагат. Спомням си за едно представление в края на 90-те, беше много труден период и когато приключи, се поклонихме. Тя ме хвана за ръката и не ме пускаше. Свърши поклонът, но тя продължи да ме държи за ръката. Аз я попитах: "Танче, добре ли си?". А тя ме погледна и каза: "Аз съм добре, но виждам, че ти не си. Затова малко енергия да ти дам". Кой знае колко зле съм изглеждал. Тя беше готова винаги да помага и имаше отношение към детайла. По този повод се сещам и за едно пътуване в чужбина с нея. Таня

носеше едно женско усещане, което сега е на изчезване

Докато пазарувахме в един магазин, тя си остави чантата на един стол и една от другите клиентки си бе помислила, че се продава. Взе я и отиде на касата, за да я купи. Измина време, докато обясним, че това е чантата на Лолова. Този случай е показателен, че тя имаше отношение към детайла, към всичко. Не го казвам като забавна случка, а като пример за това как се обличаше и как се отнасяше към своите шалове. Дори се сещам, че тя си забрави един вкъщи, и той ще стане много важен за мен."

Легендарната Татяна Лолова беше изключително скъп човек за немалко хора. Едва ли някога ще забравим широката ѝ усмивка, която заразяваше всички, и огромният ѝ талант. Сега тя най-накрая отиде при своя любим Славе, без когото не можеше да живее през тези години.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Днес се опитах да тичам на пътеката 10 минути, но на 7-та дойде охраната на Кауфланд и ме свалиха от касата...

Харесай Дунавмост във Фейсбук