Тежка бюрокрация спъва поставянето на соларни панели по фасадите на блоковете

Едва 0,8% от големите общини в България са успели да създадат енергийна общност, докато европейският лидер Дания гони 86%. Това става ясно от най-новия Специален доклад 10/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен "Енергийни общности — все още нереализиран потенциал", който беше официално публикуван преди броени седмици. Документът разкрива тежките нормативни и административни спънки пред производството и споделянето на зелена енергия от гражданите, като поставя страната ни на 21-во място в Европа, плътно до опашкари като Кипър, Латвия и Малта.

Солари на балкона – мисия (почти) невъзможна

Докато Европа стимулира домакинствата да произвеждат сами електричеството си, поставянето на соларни панели по фасадите на блоковете у нас остава истинско административно приключение. Все по-често в столицата могат да се видят импровизирани инсталации. Пример за това е балкон на последния етаж на панелен блок в софийския квартал "Лагера", където собствениците са наредили панели, за да облекчат сметките на домакинството.

Монтажът на подобни съоръжения обаче попада под тежък разрешителен режим. Според чл. 186 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), прокарването на нови инсталации в сгради в режим на етажна собственост изисква изрично писмено съгласие на над 50 на сто от собствениците.

Допълнителна спирачка слага и Законът за управление на етажната собственост. Текстовете му задължават съседите да не нарушават архитектурния вид на фасадата, носимоспособността на конструкцията и пожарната безопасност на сградата.

Законът пречи на споделянето на енергия

Идеята на енергийните общности е групи от хора, фирми или местни власти съвместно да произвеждат, съхраняват и споделят енергия от възобновяеми източници. Целта не е търговска печалба, а намаляване на разходите и екологична устойчивост.

В България вече има добри пилотни опити в Габрово, Бургас и столичния район "Витоша". Бизнес планът на общността във "Витоша" предвижда инвестиционна надбавка от 51% с възвръщаемост от 10 години.

Основният препъникамък у нас остават пропуските в законодателството. Споделянето на произведената енергия за собствено ползване между членовете на общността все още е практически невъзможно. Това принуждава инвеститорите да продават тока в мрежата, вместо да го използват директно. Липсват и адекватни финансови стимули, каквито бяха въведени успешно за електрическите автомобили.

Европа изостава от собствените си цели

Критиката на Европейската сметна палата не подминава и самия Брюксел. Целта на Европейския съюз е гражданите да генерират половината от енергията от възобновяеми източници, необходима за постигане на климатична неутралност.

ЕСП обаче отчита сериозен провал в краткосрочните планове. Според одита, Съюзът е постигнал едва 27% от целта си във всяка община с над 10 000 жители да има поне една енергийна общност до края на 2025 година.

В доклада изрично е записано: "Тази цел не е съотносима и не е получила необходимата подкрепа за реализацията си, а изпълнението ѝ не се наблюдава в достатъчна степен".

Европейските одитори посочват, че националните дефиниции остават неясни, а правителствата масово не са създали необходимите условия за подпомагане, включително липсват стимули за съхранение на енергия, които биха облекчили националните електропреносни мрежи.