Експерти настояват за задължителни опреснителни курсове, докато водачите се оправдават с липса на умения и правна несигурност

Масово шофьорите в България отказват да окажат първа долекарска помощ, когато станат свидетели на тежка катастрофа, въпреки че от тяхната намеса често зависи човешки живот. Това показва тревожната практика на специалистите по пътна безопасност и Българския Червен кръст (БЧК). Докато законът задължава всеки свидетел да спре и помогне, страхът от грешка и липсата на реални практически умения превръщат повечето водачи в пасивни наблюдатели.

Синдромът на пасивния свидетел

Въпреки че всеки шофьор преминава задължителен курс към БЧК при придобиване на правоспособност, реалността на пътя е различна. Д-р Иван Кутов, специалист по подготовка на кандидат-шофьори, очертава сериозен дефицит в реакцията на гражданите.

"При един пътен инцидент, особено когато е на по-отдалечено място от болнично заведение, свидетелите са хората, които трябва да реагират първи. Много от тях или не знаят какво трябва да се прави, или голяма част бягат от тази отговорност", заяви д-р Кутов, цитиран от БНТ.

Според експертите, проблемът не е само в липсата на желание, а в паниката и незнанието. Симона Пателиотис, шофьор с тригодишен стаж, признава, че би се поколебала, ако види някой по-опитен. "Ако има друг човек, който изглежда по-подготвен, не бих се бъркала, по-скоро бих асистирала", споделя тя. Този психологически момент често води до ситуация, в която десетки хора гледат, но никой не действа.

Бизнес с обучения или реална необходимост?

В отговор на кризата с уменията, от Асоциацията на квалифицираните автомобилисти в България лансират идеята за въвеждане на периодични опреснителни курсове. Георги Бързаков от асоциацията поставя под съмнение трайността на знанията, придобити на 18-годишна възраст.

"Един шофьор на 18 години, който си е взел книжка, дали ще помни на 30 години в коя поза да се постави човек, пострадал при ПТП, и дали въобще трябва да се вади от колата?", пита риторично Бързаков пред обществената телевизия.

Предложението за реформа предвижда повтаряне на обучението през определен период от време. Макар логиката да е медицински обоснована, подобна мярка би отворила и сериозна финансова ниша за обучителните организации, превръщайки опреснителните курсове в поредното задължително перо за всеки собственик на книжка, подобно на техническите прегледи.

Формалността убива практиката

Критиците на системата посочват, че проблемът започва още при първоначалното обучение. Практиката показва, че масово младите водачи оставят курса на БЧК за "накрая" и гледат на него като на досадна бюрократична пречка пред вземането на книжката, а не като на животоспасяващо умение.

"Със сигурност трябва да се обогати обучението или поне да има повече практически задачи, защото сега се обхваща най-базовото ниво", смята Симона Пателиотис.

Остава отворен и въпросът за правната защита на оказващите помощ. Докато Наказателният кодекс преследва тези, които подминат пострадал, страхът от съдебни дела при неправилно оказана помощ продължава да бъде една от основните спирачки за българските шофьори.