ИПИ: Пазарът на труда дава първи признаци на охлаждане

Българският пазар на труда дава първи ясни признаци на охлаждане през настоящата година след дълъг период на изключително силно търсене на кадри. Това става ясно от актуален анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), базиран на статистика от Агенцията по заетостта, платформата Jobs.bg и Националния статистически институт. Според икономистите търсенето на работници намалява осезаемо във водещи отрасли като информационните технологии, а спадът на публикуваните обяви засяга пряко най-големите икономически центрове, сред които са София, Варна и Русе.

Разминаване в статистиката

Според данните на Агенцията по заетостта през първото полугодие на 2026 година има повишаване на свободните работни места – над 24 000 спрямо средно 18 000 за същия период на миналата година. Тези равнища обаче видимо изостават от еуфорията през 2021 и 2022 година, когато пиковите стойности достигаха до 35 000 отворени позиции. Същевременно месечно се регистрират едва около 8000 до 10 000 нови работни места. Според анализаторите това означава, че голяма част от заявените позиции в бюрата по труда остават незаети за дълги периоди от време.

Алтернативен поглед дава статистиката на Jobs.bg. През последните две години там се отчита отчетливо охлаждане на търсенето на кадри. Броят на регистрираните обяви е намалял с 15 до 20 процента спрямо пика през 2022 година, като свиването се ускорява през последните месеци. Разминаването между двата източника се обяснява с различния профил на работодателите – държавната агенция посредничи предимно за нискоквалифициран труд, докато в онлайн платформите доминират големите корпорации.

Спад при технологиите

Основен фактор за намаленото търсене са процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Търсенето на специалисти в информационните технологии е спаднало с над 60 процента спрямо 2022 година. При човешките ресурси намалението е над 50 процента, а при маркетинга и аутсорсинга – над 35 процента. Според експертите на ИПИ това може да се тълкува като нормализация след пандемията, но и като трайна промяна към по-селективно търсене на висококвалифицирани кадри.

Свиване се отчита и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. В търговията експанзията на веригите е по-умерена, в туризма се наемат предимно работници от трети страни, а индустрията страда от общото забавяне на износа.

Регионални разлики и рискове

От регионална гледна точка намаляването на обявите за работа е почти повсеместно. Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – между 20 и 25 процента спрямо 2022 година. В другите големи центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10 до 15 процента.

Засега това забавяне не се отразява директно върху безработицата. България остава с исторически ниско равнище на хора без препитание в Европейския съюз, а ръстът на заплатите трайно надхвърля инфлацията. Икономистите обаче предупреждават, че по-ниското търсене на кадри означава по-малък натиск върху работодателите за повишаване на възнагражденията в бъдеще. Това от своя страна може да доведе до забавяне на потреблението, което в момента е основен двигател на икономическия растеж в страната.