Работодатели и експерти настояват за съкращаване на разходите

Подготовката на Бюджет 2027 ще премине по изцяло нови правила и при засилен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 година.

Новата европейска рамка за публичните финанси

Промените в бюджетното планиране не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на дефицита, а са част от новата европейска рамка. Според бившия социален министър Христина Христова и изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов, страната ни трябва спешно да отрази новите правила чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет.

Христина Христова: „От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз“.

Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза остава в миналото. Тя се заменя със средносрочен фискално-структурен план, който за България ще обхваща четиригодишен период.

Добрин Иванов: „Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“.

Новите изисквания изтеглят и сроковете напред – проектът за Бюджет 2027 трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври, вместо до 30 октомври, заради задължителното съгласуване с Европейската комисия.

Драстично свиване на държавните разходи

Експертите са категорични, че правителството е изправено пред изключително тежка задача да балансира финансите.

Христина Христова: „Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме“.

Анализаторите посочват, че през този период са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при автоматичното увеличаване на възнагражденията в отделните структури. Според работодателите сериозни промени са необходими и в сектор „Сигурност“.

Добрин Иванов: „Там имаме очакване наистина да се извършат съществени реформи, тъй като през последните години бюджетът е огромен и това тежи като воденичен камък на публичните финанси на държавата“.

Реформи в образованието и пенсионната система

Работодателите очакват с новия бюджет да стартират реални промени, след като предишната план-сметка за 2026 година беше представена с дефицит от 5,7 процента и на практика без реформи. Сред най-критичните сектори е образованието. Иванов се позовава на слабите резултати от изследването PISA, които директно се пренасят върху икономиката.

„Тези хора три години по-късно излизат на пазара на труда или влизат в университетите. Това са хората, които след това създават брутния продукт, а те не са конкурентни на своите връстници и като работници не са достатъчно производителни и продуктивни“, категоричен е изпълнителният директор на АИКБ.

На дневен ред стои и устойчивостта на пенсионната система. Макар швейцарското правило да се запазва, експертите настояват за ограничаване на ранното пенсиониране само до професии с реален риск за здравето, като работа под земята, във въздуха и под водата. Христова предупреждава, че проблемът не е само финансов, тъй като усещането за несправедливост създава сериозно обществено напрежение.