Според организацията промените в бюджета ощетяват половин милион българи

Координационният съвет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) критикува остро предложението за спиране на настоящия механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната. В официална декларация, приета в петък, синдикатът настоява за незабавно оттегляне на параграф 44 от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 година, който на практика суспендира действащите текстове от Трудовия кодекс. Според организацията тази стъпка застрашава доходите на близо половин милион работещи българи и създава несигурност в условията на вече приетото членство на страната в еврозоната.

Риск за доходите на работещите

От синдиката посочват, че темата за минималното възнаграждение засяга пряко всеки пети нает у нас, както и всички останали служители, чиито доходи се формират като функция от базовата ставка. Вложеното в проектобюджета предложение цели да отмени прилагането на член 244 от Трудовия кодекс за неопределено време.

Според КНСБ този ход представлява „замразяване на законоустановеното минимално възнаграждение на страната“, което неминуемо ще задълбочи социалните неравенства и ще удари най-уязвимите групи от обществото. Всяка подобна законова промяна трябва да се предприема единствено след широк обществен дебат.

Нарушен социален диалог

Организацията изразява категоричното си несъгласие с подхода на правителството да отменя съществуващи правила, преди да е изработен и приет нов начин за договаряне.

„Подобно решение осигурява необосновано предимство за една от страните в предстоящия преговорен процес. По този начин държавата се отклонява от ролята си на безпристрастен гарант на социалния диалог“, се посочва в позицията на КНСБ.

Оттам напомнят, че през последните четири години са работили активно за транспонирането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати и настояват новият модел да бъде резултат от реален тристранен диалог.

Искане за национална издръжка

За да се гарантира справедливостта на новия механизъм, КНСБ поставя като основен приоритет въвеждането на стандарта „Национална издръжка на живота“. Този показател трябва да бъде разработен съвместно от държавата и социалните партньори и да служи като обективен бенчмарк за оценка на адекватността на доходите.

В заключение от конфедерацията призовават Министерския съвет и Народното събрание да изтеглят спорния текст между първо и второ четене на бюджета. Синдикатът дава срок до 1 октомври 2026 година за съвместно изработване на новия механизъм и теста за адекватност спрямо критериите на Международната организация на труда.