Финансовата рамка надделя над обещания максимален праг

Министерският съвет предлага минималната работна заплата в страната да стане 660 евро от 1 януари 2027 година, предвижда проект на постановление, публикуван след края на работния ден на Портала за обществени консултации. Документът е внесен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и слага край на месеците спекулации около дохода на около 462 150 българи, които работят на пълно работно време срещу най-ниското възнаграждение по данни за второто тримесечие на тази година. Заложеното увеличение от 39,80 евро (6,4%) обслужва стриктно предварителните бюджетни разчети на финансовото ведомство, но оставя страната ни с най-ниското базово заплащане в целия Европейски съюз.

Отстъпление от обещания максимум

Предложената сума от 660 евро и минимална часова ставка от 3,98 евро (при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица) бележат видимо отстъпление от заявките на социалното ведомство преди броени дни. В началото на октомври Наталия Ефремова публично обяви, че ще настоява за горната граница според новата формула в Кодекса на труда, която варира между 620,20 и 672,84 евро.

"Нашата цел ще бъде да се доближим до максимално високия праг на формулата, която беше определена с изменения в Кодекса на труда", заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова в ефира на БНР на 4 октомври, посочвайки конкретната сума от 672,80 евро.

Въпреки тези намерения финалният проект повтаря до цент числото, което вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев предварително спусна в указанията си до ведомствата за подготовката на проектобюджета за 2027 година. Дори максималният възможен праг от 672,80 евро търпеше остри критики от синдикати и опозиция, тъй като отменяният стар механизъм за изчисление щеше да осигури минимална заплата от около 690 евро. Наред с базовото възнаграждение от 660 евро, финансовата рамка на Гълъб Донев залага и скок на максималния осигурителен доход до 2 400 евро от началото на следващата година, а в тригодишната бюджетна прогноза са разписани нива на минималната заплата от 680 евро за 2028 година и 710 евро за 2029 година.

Сметките за инфлацията и пазара на труда

В мотивите към проекта правителството защитава ръста от 6,4% с аргумента, че той компенсира и дори надхвърля предварителните данни на Националния статистически институт за годишната инфлация от 5,7% и средногодишната от 5,1%. При калкулирането на новата сума експертите са стъпили на четири основни икономически показателя. Първият е средногодишното поскъпване на живота за 2025 спрямо 2024 година, измерено чрез индекса на цените на малката потребителска кошница от 5,7%. Взети са предвид също годишният ръст на брутната медианна заплата на наетите на пълен работен ден от 13,67%, темпът на прираст на средната брутна работна заплата от 11,98%, както и годишното изменение на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за последните десет години, което възлиза на 2,6%.

Оценката на въздействието към проектопостановлението разкрива и правителствените очаквания за охлаждане на икономиката в средносрочен план. Според правителствените прогнози средногодишната инфлация през 2027 година ще се успокои до 3,8%, а през 2028 година ще спадне до 2,5%. Паралелно с това обаче пазарът на труда ще губи инерция — темпът на растеж на заетите в икономиката ще се забави до 0,6% през настоящата година, догодина ще се свие до 0,4%, а през 2028 година ще достигне едва символичен ръст от 0,1%.

Между синдикалния гняв и европейското дъно

Предварителното фиксиране на сумите в бюджетните насоки още преди края на преговорите очаквано предизвика напрежение сред социалните партньори, докато работодателските организации приеха подхода като неизбежен компромис за хазната.

"Препъникамъни имаме в това, че вече се публикуваха намеренията на правителството. Те са публикували за 3 години за увеличението на МРЗ с по 20 евро и третата година с 30, което няма как да не ни напряга", коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов в репортаж по темата на БНТ.

От бизнеса виждат в предложените 660 евро балансиран вариант между исканията на профсъюзите и реалните възможности на държавата.

"Числото 660 евро е по средата между това, което искат работодателите, и това, което настояват синдикатите. Вероятно това е числото, което е реалистично за покриване от страна на бюджета", посочи заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева пред БНТ.

На фона на вътрешните спорове за всяко евро, европейската статистика показва, че високите процентни увеличения от последните години все още не могат да отлепят страната ни от последното място в общността. По данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) в групата от десет държави с двуцифрен ръст на минималното възнаграждение през 2024 година лидер е Полша с 21,5%, следвана плътно от Хърватия и България с по 20%. След тях се нареждат Унгария с 15%, Естония и Латвия с по 13%, Ирландия с 12%, Малта с 11%, както и Литва и Румъния с по 10%. Въпреки тези темпове на догонване, българската минимална заплата остава най-ниската в Европейския съюз.