Гълъб Донев внася бюджет с 8,6 милиарда евро нов дълг
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Финансовият министър: Бюджетът се превърна в политическа мишена, целта е всяване на страх
Проектобюджетът на държавата за 2027 година влиза в Народното събрание с предвиден таван за поемане на нов дълг от 8,6 милиарда евро и цел за свиване на касовия дефицит до 3,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Законопроектът е станал обект на политически атаки още преди официалното му представяне с цел да се създаде обществено усещане за несигурност и страх, заяви финансовият министър Гълъб Донев след заседанието на Министерския съвет. Според него финансовата рамка ще бъде внесена в парламента веднага след правителственото заседание, като очакванията на кабинета са тя да бъде приета без затруднения до края на 2026 година.
В отговор на критиките от последните дни Донев определи проекта като най-социалния бюджет от години, но същевременно подчерта нуждата от ограничаване на разходите спрямо възможностите на хазната. Съществен детайл в разходната част е решението на правителството в сектор „Сигурност“ да не бъде заложено увеличение на възнагражденията с 5 процента, каквото е предвидено за останалите бюджетни сфери.
Политически атаки и „бюджет на вразумяването“
Финансовият министър реагира остро на предварителните коментари срещу финансовия план на кабинета и недоволството около намерението той да бъде гласуван окончателно преди края на настоящата година.
„Бюджетът е политическа мишена още преди да е представен. Разгромяващи анализи, негативни коментари, заклинания и заплахи за протести – всичко в него е подложено на атака“, коментира Гълъб Донев след правителственото заседание.
По думите му е невъзможно едновременно да се настоява за по-нисък дефицит и дълг, запазване на данъците, повече публични инвестиции и по-високи доходи, без да се посочи откъде ще дойдат необходимите средства. Според министъра през последните години бюджетите са били планирани именно по този модел, но държавата не може безкрайно да харчи пари, с които реално не разполага.
„Във фискалната политика на държавата е време за вразумяване. Точно такъв е бюджетът за следващата година – бюджет на вразумяването“, заяви финансовият министър. Той допълни, че рамката отразява решимостта на правителството да се справи с наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси.
Новият дълг от 8,6 милиарда евро и реалната задлъжнялост
Една от най-чувствителните теми в новия финансов план е нарастването на държавния дълг, което самият министър определи като основателна тема за обществен дебат. Донев обаче призова да се прави ясно разграничение между общия размер на новоемитирания дълг, средствата за рефинансиране на стари задължения и реалното нетно увеличение на задлъжнялостта.
В заложения таван от 8,6 милиарда евро за поемане на нов дълг през 2027 година са включени 2,1 милиарда евро за рефинансиране на падежиращи стари задължения. Останалите средства са предназначени за финансиране на дефицита по държавния бюджет и за осигуряване на ликвидност на фискалния резерв, чийто минимален размер по закон се предвижда да бъде 2,6 милиарда евро.
Така реалното нетно увеличение на задълженията ще възлезе на около 6,6 милиарда евро, уточни Гълъб Донев. Според разчетите на финансовото министерство общият държавен дълг ще нарасне от 37,7 милиарда евро в края на 2026 година до 44,3 милиарда евро в края на 2027 година. Това ниво на задлъжнялост ще представлява 31,4 процента от прогнозния БВП на страната.
Дефицит под европейски надзор, военни разходи и инфлация
Параметрите на тригодишната бюджетна рамка за периода 2027–2029 година са изготвени в условията на активирана от Съвета на Европейския съюз процедура по прекомерен бюджетен дефицит спрямо България. Поради това правителството залага поетапно свиване на дефицита по консолидираната фискална програма (на касова основа) — от очакваните 5,5 процента от БВП през 2026 година до 3,5 процента през 2027 година, 3,1 процента през 2028 година и 2,4 процента през 2029 година. Според Донев тази траектория ще позволи разходните политики да бъдат обезпечени с необходимите приходи.
Финансовият министър обърна специално внимание на разликата между двата ключови показателя за отчитане на дефицита. Докато касовият дефицит е заложен на 3,5 процента, съответствието с европейския праг от 3 процента се оценява по европейската методология ESA 2010. По нейните правила дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да спадне от 5 процента през 2026 година на 4,2 процента от БВП през 2027 година. Структурният дефицит също се предвижда да намалее от 5,1 процента на 4,2 процента, а общите разходи на сектор „Държавно управление“ се свиват с 3,3 процентни пункта за една година.
Разминаването между касовата основа и европейската методология се дължи основно на разходите за отбрана, обясни министърът. Съгласно правилата на ESA 2010 доставеното военно оборудване се отчита в дефицита през годината на самата доставка, независимо кога реално е извършено плащането, като най-силният ефект от тези доставки върху българския бюджет се пада именно през 2027 година.
По отношение на международната оценка за публичните ни финанси Донев коментира и решението на рейтинговата агенция S&P Global Ratings да промени перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна. Според него основните причини за тази стъпка са данните на Евростат за корекцията на бюджетния дефицит за 2025 година от 3 процента на 4 процента от БВП, както и констатираните нарушения в одитите на Сметната палата, публикувани по време на анализа на агенцията.
„В тези доклади бяха посочени порочни управленски практики, довели до натрупването на огромни задължения, които тежат на дефицита през 2027 година“, обясни министърът. Той все пак подчерта, че самият кредитен рейтинг на страната не е понижен, агенцията не прогнозира рецесия и допуска повишаване на оценката при трайно намаляване на външните дисбаланси. Докладът на агенцията предвижда икономически растеж за България от 2,8 процента през 2026 година и средно 2,6 процента годишно в периода между 2027 и 2029 година.
Собствената макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, върху която е построен проектобюджетът за 2027 година, е малко по-консервативна и залага реален растеж на икономиката от 2,5 процента. Средногодишната инфлация се прогнозира на ниво от 4 процента, като към края на 2027 година се очаква да се забави до 2,6 процента. Безработицата ще остане ниска — около 3,4 процента, а компенсацията на един нает се очаква да нарасне с 6,2 процента, което според правителствените разчети означава, че доходите от труд ще продължат да изпреварват ръста на цените.























