Симона Радева обжалва на свобода петгодишна присъда
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Процесът на втора инстанция продължава в София
Днес, 20 май 2026 година, Софийският градски съд подновява заседанието по делото на втора инстанция срещу бившата полицайка Симона Радева, съобщават от "NOVA". Тя е подсъдима за лично укривателство на Георги Семерджиев непосредствено след тежката катастрофа с две жертви на столичния булевард "Черни връх", извършена на 5 юли 2022 година. Процесът пред въззивния съд се следи под лупа от обществеността заради сериозните разкрития за чадър над престъпността в структурата на МВР.
Адвокатски номера и поредно отлагане
Днешното заседание идва след процесуална хватка на защитата, която блокира хода на делото в края на април 2026 година. Тогава двамата адвокати на подсъдимата не се явиха в съдебната залата, което принуди магистратите да отложат процеса. Бившата служителка на Охранителна полиция лично настоя за отлагането с мотив, че не може да бъде защитавана адекватно в отсъствието на своите упълномощени адвокати.
Стълба за бягство през прозореца
На първа инстанция Софийският районен съд призна Радева за виновна и я осъди на пет години ефективен затвор. Според приетите от съда доказателства на прокуратурата, във фаталната нощ на инцидента младата полицайка от 01 РУ-СДВР е осигурила метална стълба на Георги Семерджиев. Чрез нея той е успял да се покатери и да влезе в жилището си през прозореца, тъй като не е разполагал с ключове, като по този начин е избегнал първоначалния арест.
Парадоксът на българското правосъдие
Докато основният извършител Георги Семерджиев вече изтърпява своята окончателна присъда от 20 години затвор, потвърдена от Върховния касационен съд още през май 2025 година, неговата помагачка остава извън килията. Въпреки тежкото обвинение и наложеното наказание от пет години лишаване от свобода от първия съд, Симона Радева продължава да се разхожда необезпокоявано. Спрямо нея все още се прилага най-леката възможна мярка за неотклонение – "подписка", което предизвиква сериозно недоволство в обществото и поставя въпроси за ефективността на наказателните мерки спрямо бивши кадри на МВР.




















