Щерьо Ножаров: Вътрешни фактори помпят инфлацията у нас
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Раздутите държавни разходи надхвърлят европейските лимити
Средногодишната инфлация в България се очаква да достигне около 5,1 процента, като по-високите стойности спрямо останалите страни от еврозоната се дължат изцяло на вътрешни фактори и прекомерно раздути държавни разходи, а не на външни икономически шокове. Това заяви финансовият анализатор и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) доц. Щерьо Ножаров в студиото на предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио „Фокус“ с водещ Цоня Събчева.
Икономистът подчерта необходимостта от ясно разграничаване между годишната и средногодишната инфлация при анализа на текущите макроикономически процеси в страната. Според него основният двигател за поскъпването на живота у нас е фискалната политика и вливането на огромни парични маси без реално покритие в производството.
Дисбаланс между дълг и икономически растеж
Основният проблем пред финансовата стабилност произтича от скоростта, с която държавата трупа задължения и финансира дефицити, без икономиката да произвежда съответния обем стоки и услуги. По думите на анализатора мащабът на изтеглените заеми пряко подхранва инфлационния натиск.
„Ако приемем бюджетния дефицит - близо поне 5 милиарда са изляти в икономиката. Дългът, който е взет, е близо 10 милиарда. Очевидно е, че количеството пари в обращение нараства непропорционално на темпа на растеж на брутния вътрешен продукт“, коментира доц. Щерьо Ножаров в ефира на радиото.
Когато паричната маса в обращение расте по-бързо от реалния брутен вътрешен продукт, свободните средства неизбежно водят до повишаване на цените на вътрешния пазар.
Сигналът от Европейската комисия
Прекомерното харчене на публични средства вече е обект на внимание и от страна на европейските институции. Преподавателят в УНСС се позова на официални данни от писмо на Европейската комисия, които показват сериозно отклонение от фискалната дисциплина. Според документа нетните първични разходи на България са нараснали с 10,1 процента при максимално позволен темп от 4,2 процента.
На практика това разминаване означава, че в националната икономика са наляти над 1,02 милиарда евро над здравословното за финансовата система ниво. Тези средства стимулират потреблението изкуствено, без да създават дългосрочна добавена стойност.
Рискове пред бюджетите до 2028 година
Липсата на дългосрочни реформи в публичния сектор не може да бъде компенсирана с временни приходни механизми, категоричен е икономистът. Той отправи остро предупреждение срещу опитите дупките в хазната да се запълват с извънредни налози върху бизнеса или изземване на ресурси от държавните дружества.
„Еднократни мерки като данък свръхпечалба, като дивидент от държавните предприятия не могат да бъдат приложени и не е добре да бъдат прилагани, тъй като ще важат само през 2027-2028 година и ще имат много негативно влияние върху икономиката. Тогава бюджетният дефицит отново ще скочи, защото ние не виждаме нито в тазгодишния бюджет за 2026, нито в бюджета за следващата година структурни мерки“, предупреди доц. Щерьо Ножаров.
Според финансовия анализатор отлагането на реалните структурни реформи в тазгодишната финансова рамка и в проектите за следващата година залага трайна мина пред бюджетното салдо в средносрочен план.























