Салатата е била напълно непозната на старата българска кухня и дори мезето за ракията не било салата. По нашите земи е имало само едно подобие на салата, което е представлявало смачкан лук със сол, който е полят с оцет. Това се е предлагало предимно в Пловдивско и се е наричало сала. Добруджа пък е била една от малкото области у нас, където са слагали на трапезата си много зеленчуци.

Салата навлиза в българския кулинарен свят през XX век под влияние на модерната европейка кухня, а любимата на всички ни шопска салата се появява още по-късно – през 60-те години на века. Шопската салата е едно напълно изкуствено творение, което влиза в червените рецептурници на „Балкантурист” и се утвърждава като класическа българска салата, предлагана в първокласните ресторанти на туристическия флагман.

Шопската салата обаче бързо излиза от пределите на „Балкантурист”-менюто и бързо се превръща в част от българската национална кухня. Днес тя е една от модерните емблеми на българската национална кухня, поради което и нейното име е сред първите български думи, които чужденците научават.

Нещо обичайно през последните години стана западни знаменитости от киното или шоу бизнеса по време на гастрол у нас да произнасят с леко запъване пред камерата на някоя телевизия израза „shop-ska sa-la-ta” като едно от нещата, оставили траен вкусов спомен от пребиваването им в България. Рецептата за тази национална кулинарна икона е добре известна. Приготвя се от ситно нарязани домати, печени или сурови чушки, краставици и лук, подправени с олио и малко оцет и отгоре покрити с калпак от настъргано сирене и ситно нарязан магданоз. Така салатеният ансамбъл получава цветовете на националния трибагреник.

Освен у нас, тя е разпространена в кухнята на Сърбия и Република Македония. Широко е разпространена във Влашко под името salata bulgareasca (българска салата). Извън Балканите е популярна в Чехия и Словакия (sopsky salat), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар.

Историята на шопската салата е изящен пример за сложната и понякога противоречива механика на националните митологии. В старите български готварски книги от края на XIX и първите десетилетия на XX в. няма рецепта за такава салата. Тя не е спомената и в литературни източници.

Исторически е документирано, че в началото на XX в., а някъде и до 30-те години, отношението на българските селяни към узрелите червени домати е било подозрително. Използвали са ги предимно зелени за туршия, а узрелите понякога изхвърляли или давали за храна на животните, тъй като ги смятали за негодни и дори опасни са ядене.

Между другото страхът от узрелите домати е нещо познато и в някои страни от Западна Европа през XVIII и до началото на XIX век. В Дания и Холандия ги смятали дори за отровни. Този страх има донякъде свое рационално обяснение. Тогава храната често се е приготвяла в метални съдове с високо съдържание на олово в сплавите. Изглежда киселината в доматите при контакт с такива съдове е предизвиквала стомашни неразположения и дори леки отравяния.

За пръв път срещаме термина „шопска салата (лютеница)“ в готварска книга от 1940 г. Очевидно ястието е толкова „традиционно“, че на практика представлява рецепта за лютеница и няма нищо общо с познатата ни от години „шопска салата“.

Появата и утвърждаването на т.н. шопска салата трябва да се разглежда в контекста на приготвянето, сътворяването и консумацията на салати, на растящо производство и консумация на червени домати, както и на нарастване участието на червени домати в приготвянето на различните видове салати. Не на последно място появата й е част и от стремежа, тръгнал също от 30-те, за цялостно тематизиране и систематизиране на „българска национална кухня“, както и развитието на международния туризъм в страната след средата на 50-те години и по-конкретно дейността на ДСП „Балкантурист“, основано още на 1 април 1948 г.

От 1956 г. насетне започва да се среща приближаваща се до днешната „шопска салата“, но във вариант без сирене. Тя е съставена от печени, обелени и нарязани на дребно пиперки капия, червени домати и една краставичка, нарязани на дребни кубчета, малка печена, белена, изчистена и нарязана люта пиперка, кромид лук, нарязан на тънки филийки и леко смачкан, магданоз, нарязан на ситно, олио и оцет. Рецептата въобще не упоменава знаковото поръсване на салатата с бяло саламурено сирене. Приблизително същото е положението с „шопската салата“ и в готварска книга от 1960 г., без този път да се уточнява съотношението между малките и големите пиперки.

В някои варианти от този период в приготвянето на все още очевидно некодифицираната и лишена от настъргано сирене „шопска салата“ се срещат не печени, а сурови пиперки капия, а нарязаните на дребно опечени люти пиперки се поставят само „по желание“. Не минава и без „шопска салата“ с „червен лук“, а в други случаи срещаме дори и репички.

Трудно е да се повярва, че точно шопите, известни предимно със своя консерватизъм и житейски скептицизъм, са направили подобна дръзка кулинарна иновация – да нарежат червени домати в салата. Откъде тогава е дошло името на тази салата? Каква е неговата логика?

Логиката е оскъдна и необичайна. Освен със своя житейски скептицизъм шопите са известни и с белите си носии. Вероятно това е била основната причина някакъв неизвестен майстор от империята „Балкантурист” да кръсти своето изобретение шопска салата – заради белия калпак от настъргано сирене. Явно още в края на 60-те и началото на 70-те определено към салатата се проявява подчертан интерес в ресторанти на „Балкантурист“ и тя започва да добива видимо първенство като „типична българска салата“.

Така например в менюто на реномирания столичен ресторант „София“ в началото на 70-те години чуждестранните гости и туристи биха могли да научат за салата „София“, салата „Гастроном“, „доматена“, „салата от краставици“ и … „шопска салата“. Но само срещу последната чуждият посетител би могъл да прочете пояснението, че това е „TYPISCH BULGARISCHER SALAT“. Видимо в непосредственото начало на 70-те години салатата е вече атракция и любимо ястие на чуждестранните туристи.

Първоначално виждайки салатата по ресторантите, българите си мислели, че това е ястие характерно за Шопско, което те не познават от детинство, а ако са от там, че по някакъв начин то не е било запазено и готвено в тяхната среда или е било временно „позабравено“, както ще започнат да се изразяват готварските книги за доста новоизковани ястия.