Пет поверия карат българите да избягват пътувания, остри предмети и червена храна на 29 август

Утре, 29 август, православната църква отбелязва Обсечение на свети Йоан Кръстител - празник, познат в народа като Секновение. Този ден се счита в българските народни вярвания за един от най-опасните и мистичните в годината, заради трагичната смърт на светеца чрез отсичане на главата му.

Името Секновение произлиза от поверието, че на тази дата "лятото се сече" и започва преходът към есента. Според старите хора на 29 август "денят и нощта се стигат" и стават равни по времетраене, което маркира астрономическия край на лятото.

Забранено е да се започва нещо ново

Първото и най-важно поверие гласи, че на Секновение не се започва никаква работа или проект. "Поверието гласи, че не бива да се започва с работа или проект, защото няма да се получи добре", съобщават етнолози. Денят се счита за толкова опасен, че в миналото хората изобщо не са работели.

Особено внимание се обръща на острите предмети - не се борави с ножове, ножици или други режещи инструменти, за да не стане злополука. Хлябът на трапезата се чупи на ръка, вместо да се реже с нож.

Червените храни са табу

Заради аналогията с пролятата кръв на свети Йоан Кръстител, на Секновение категорично се избягват червени храни и напитки. Забранени са диня, грозде, сливи, домати и червено вино. Тази традиция се спазва стриктно в някои региони на България и до днес.

Пътуванията носят нещастие

Третото важно поверие забранява тръгването на дълъг път на 29 август. Смята се, че пътуването в този ден може да доведе до нещастия и злополуки. Дори кратките излети се избягват от суеверните хора.

Кройката и шиенето са под забрана

На Секновение не се кроят и шият нови дрехи. Народното вярване предупреждава, че дрехата няма да се получи добре и ще носи нещастие на човека и неговия дом. Тази забрана е свързана с общото схващане, че денят не е подходящ за започване на нови неща.

Музиката мълчи в деня на скръбта

Последното поверие налага тишина и въздържание - не се пуска музика, не се яде месо и се спазва особен пост. Денят се възприема като ден на скръб и памет за мъченическата смърт на светеца.

Съвременните българи все по-рядко спазват строго тези поверия, но много хора все още избягват да започват важни работи на 29 август или да тръгват на път в този ден, като по-скоро го правят "за всеки случай".