Новият избор за ВСС буди сериозни съмнения

В разгара на процедурата по избор на следващия Висш съдебен съвет (ВСС), представената от управляващите от „Прогресивна България“ програма за съдебна реформа повдига повече въпроси, отколкото отговори, пише Сега. Въпреки заявките за изчистване на системата от зависимости и проверки за интегритет, липсата на ключови механизми и появата на спорни номинации за кадровици рискуват да запазят досегашното статукво и влиянието на задкулисието в правосъдието.

Тестът за новите кадровици

Програмата на управляващата партия в сектор „Правосъдие“ съдържа редица разумни заявки – от ясни критерии за избор на главен прокурор и председатели на върховни съдилища до реформа в атестирането и истинско случайно разпределение на делата. Дяволът обаче остава скрит в детайлите, които липсват в начертаните планове.

Истинските намерения на властта ще проличат при избора на парламентарната квота в съвета. Тъй като партията на президента Румен Радев не разполага с нужното мнозинство от две трети, договорките са неизбежни. Доскоро държавният глава определяше лидерите на опозицията като „преборени“, но предстои да се види дали депутатите ще припознаят кандидатурите на неправителствения сектор, или ще заложат на познати схеми. Крайният срок за номинации изтича, а сред инициативните предложения вече се забелязват имена, които поставят под въпрос смисъла на самия орган – да брани независимостта на съда и да не толерира непотизма.

Рисковете пред съдебния съвет

Дори при хипотетичен избор на идеален състав, постоянно действащият модел на ВСС създава предпоставки органът да се превърне в неработеща структура. Много от магистратите в разцвета на кариерата си отказват да я прекъснат за пет години, особено без гаранции за формиране на полезно мнозинство.

Това създава риск съветът да бъде овладян от хора в предпенсионна възраст, търсещи запазване на влияние и добри доходи. Още по-притеснителна е тенденцията сред кандидатите да преобладават административни ръководители от системата. Публична тайна е, че доскоро пътят към високите постове минаваше през нерегламентирани съгласувания, което поставя под съмнение тяхната реална независимост от политически и икономически кръгове.

Липсващите парчета от реформата

Въпреки предвидения ротационен принцип на обновяване, в програмата на управляващите отсъства фундаменталното изискване решенията за съдиите да се вземат с мнозинство, избрано от самите съдии. Тази липса блокира въвеждането на европейските стандарти, което се отлага повече от десетилетие.

Остава неясно и защо се планира намаляване на квалифицираното мнозинство за избор на парламентарната квота. Мотивът за „постигане на институционален консенсус“ звучи неубедително на фона на партийните реалности в Народното събрание. Именно подобни компромиси в миналото доведоха до случаи като „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“, при които главните действащи лица останаха ненаказани.

Правосъдният министър Николай Найденов наскоро акцентира върху необходимостта от разбиване на концентрацията на власт в Софийската градска прокуратура. Пълната ревизия там обаче ще бъде изключително трудна задача, ако представители на статуквото успеят да мобилизират подкрепа и да влязат в новия ВСС. Разкачването на кадровата от функционалната йерархия в прокуратурата остава ключово условие, което все още не намира ясно отражение в плановете за реформа.