Русенският окръжен съд даде доживотна присъда с право на замяна на 56-годишният Тодор Тодоров за убийството на 40-годишната му съпруга Мелиса Кирова. Другият обвиняем по делото – 56-годишният Владимир Иванов от София, бе осъден на 6 месеца заради помощта, която е оказал на Тодор в укриването на тялото на Мелиса. Тъй като той има друга присъда – за убийството на своята съпруга, където е освободен предсрочно, ще трябва да излежи в затвора и остатъка от 5 години, 4 месеца и 27 дни.

Убийството на Мелиса е извършено в нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. в жилището на семейството. Трупът е намерен едва на 8 август във водите на река Русенски Лом, където е бил изхвърлен от Тодор и Владимир. През това време е предприето издирване на Мелиса от полицията, тъй като дъщерята на Тодор от първия му брак е подала сигнал до органите на реда. Баба й, майката на Тодор, й разказала, че той е споделил пред нея, че е убил жена си.

Според обвинението основен мотив за убийството е била ревността на Тодор към Мелиса, с която имат 17-годишен брак. Скандалите са били често явление, а Мелиса е подавала жалби за тормоз до полицията. Съдебно-медицинската експертиза е установила, че жената е била убита с два удара с нож в сърцето и корема, които са довели до смъртта й. За да заблуди околните, че Мелиса е още жива, съпругът й е пратил фалшиви есемеси от нейно име, че тя е избягала и повече няма да се върне. Той се е опитал да заличи следите от престъплението, като заедно с Владимир Иванов е изнесъл тялото от апартамента и го е изхвърлил във водите на река Русенски Лом. Според прокурор Добромира Кожухарова престъплението е умишлено и е извършено в условията на опасен рецидив, тъй като Тодор има доста предишни присъди и е лежал в затвора. Затова тя поиска и максимална присъда до живот. Защитникът на Тодор Тодоров изтъкна, че няма преки доказателства за неговата вина и помоли за справедлива присъда. Самият обвиняем в своите обяснения лансира тезата, че някой друг е убил Мелиса, а той само е открил трупа й. По думите му се е уплашил да не бъде обвинен в убийството и затова не се е обадил в полицията. Тодор призна, че е виновен за това и за факта, че вместо да погребе жена си, е изхвърлил тялото й в реката. Той се опита да прехвърли част от вината върху другия подсъдим Владимир Иванов, като каза, че именно Владимир е дал идеята как да се отърват от трупа. Тодор твърдеше също, че не се укривал в Германия, а просто е работел там и не е знаел, че го издирват. Както е известно, за задържането му бе издадена европейска заповед за арест и той бе докаран от Хамбург в Русе.В същото време самият Владимир Иванов разказа пред съда, че Тодор, с когото са се познавали от затвора, е дошъл при него в софийското село, където живее и е поискал заедно да отидат до Русе. Мотивът бил, че иска да си вземе детето. По пътя обаче му признал, че е убил жена си. Владимир обясни, че когато са се качили в апартамента и е видял тялото, не е реагирал от притеснение за сигурността си. По думите му Тодор е бил с нож в ръка, твърдо решен да се отърве от трупа. Той му помогнал да го изнесат и закарат до реката, но впоследствие не се обадил в полицията от страх Тодор да не направи нещо на семейството му и да не лежи отново в затвора. Когато бил потърсен от полицията, сам разказал всичко и показал къде са изхвърлени веществените доказателства и трупът на Мелиса. Заради това адвокатът му поиска и по-лека присъда – пробация. Съдът обаче уважи искането на прокуратурата, в което също бяха изтъкнати смекчаващите вината му обстоятелства, и даде на Владимир Иванов шест месеца затвор заедно с доизлежаване на остатъка от старата му присъда.В последната си дума пред съда Тодор Тодоров заяви, че не е убиец и не е убил жена си Мелиса.

Защитникът на Тодор Тодоров бе категорична, че ще обжалва присъдата в 15-дневния срок, тъй като няма преки доказателства за неговата вина като убиец на съпругата си.