Знаете ли какво различава развитите нации от тези, които са застинали във времето?

Толерантността и гражданското общество.

Човекът, като такъв, трябва да се стреми да е толерантен към по-слабите от него, но трябва да уважава не само съществата от неговия вид. Трябва да обича и да се грижи и за животните! По нашите географски ширини са характерни – цинизмът, арогантността и апатията. Нужна е мобилизация за сформиране на гражданско общество в страната ни.

Но знаем ли какво е гражданско общество? Разбираме ли значението му и предназначението му в държавното управление?

Гражданското общество е коректив на не работещата система. Функцията му е да обединява активните граждани в една сплав, готова да се пребори с ежедневните неправди. Гражданското общество е облик на демократична, съвременна и толерантна страна. Нашата се бори всеки да бъде именно такава!

Насилието над животни е характерно в българската действителност… Започвам така песимистично, защото ни заливат примери от близо и далеч по този проблем. Аз също съм потресен от жестокостта, с която се нараняват беззащитни същества. Баснописецът Езоп представя животните алегорично, където те приличат на хората с редица качества. Човекът е самозабравило се животно, придобило вредни навици и нетипични за животните маниери. Доминацията в хранителната верига подтиква хората към необяснима агресия към по-слабите и невинни същества.

Примери има много в ежедневието ни. Ако си спомняте, кучето Мими, което беше осакатено по прищявка на един зъл човек. Аз самият съм свидетел ежедневно на такива случки. Тези индивиди, посягащи на животни, вероятно са с някакви психически разстройства и смятам рано или късно ще наберат увереност да прехвърлят агресията си върху хора. Въпросът тук е ще има ли реален ефект от орган като зоополиция. Страната ни е бедна! Това е очевидно, но пък за сметка на това имаме една от най-раздутите администрации в Европа. Пари има, за да се хрантутят чиновници с неизвестни задължения и мъгляви правомощия, но за нещо толкова важно, като контрола над животните, властимащите не реагират и си завират главата в пясъка! Преди време бях тръгнал да се разхождам и видях две момчета на около дванадесетгодишна възраст, хванали едно коте (мъничко, на около няколко месеца) и се опитват да му отрежат опашката и ушите. В този момент се намесих и се скарах, с рутината с която го вършеха едва ли им беше за първи път.

Така изглежда една голяма маса, циници със съмнително поведение и чувство за собственост. Точно тези индивиди смятат, че ангажиментите им към домашния любимец се свеждат до това да го нахранят и толкова. Няма да коментирам начина, по който го възпитават. Агресията им се излива върху него за щяло и нещяло, а боят е начин за възприятие. Природата е отредила на всички същества ниша в себе си, предвидила е място за всички под слънцето. Опитваме се да отглеждаме животни в нетипични за тях условия. Съгласен съм, че, ако ги даряваме с любов и грижа, това е оправдано, но да му се порадваш малко и да го захвърлиш – не е решение.

Зоополицията е необходимост и трябва да бъде създадена час по скоро! Това е органът, нужен да контролира агресорите, хората, оставящи на произвола на съдбата своите любимци. Както животните имат нужда от възпитание, така и хората се нуждаят от него. Мисля това би била институцията, която да превъзпитава гореописаните индивиди. Израз на гражданското общество и обществена позиция намирам в зоозщитните организации.Те обединяват хора, които обичат животните.

Ще ви разкажа мое лично изживяване, което се случи наскоро.

Преди седмица, докато разхождах кучето си, видях едно беззащитно коте в много трагично състояние. То трепереше от студ и ужас, бяха го заобиколили бездомни кучета, които виждаха в него своята вечеря.

Сърцето ми се сви, нещо трепна в мен, разбрах, че не мога да го подмина равнодушно.Прибрах нещастното коте вкъщи дадох му вода, нахраних го и потърсих лекар. След това качих снимката му в социалните мрежи. Само за няколко минути имаше десетки реакции. Хора и организации предложиха да помогнат, да поемат лечението на болното коте и да му намерят дом. Внимание ми обърна организацията „Зоополиция – наказателен отряд“, която помогна да спасим и направим щастлив животът на едно същество.

Създадена преди години, неправителствената организация претворява мечтата на Съни, която загина на Цариградско шосе. Това момиче загуби живота си на една спирка,пометено от пиян таксиметров шофьор. Нейната мечта е била в България да има Зоополиция. Нейните приятели изповядат на дело идеята, че трябва да спасяват от човешката безотговорност и хората, и животните. Хората работещи в зоозащитните организации са едни от пионерите на гражданско общество в България, които наистина работят и постигат целите си!

Ние от екипа „Гласът на младите хора“ благодарим на всички организации, както и на всички сърцати хора, които се грижат за животните в нужда.

Автори: Стоян Каварджиев / Веселин Диманов