Икономистът определи временната финансова рамка като по-добрия вариант в условията на политическа криза

Бюджетната комисия в парламента прие днес удължаването на финансовата рамка за настоящата година, което гарантира действието на държавния бюджет, бюджета на общественото осигуряване и на Здравната каса до приемането на редовен план за 2026 година. В студиото на предаването "Лице в лице" по bTV главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов анализира ситуацията и определи това решение като "по-правилното" в настоящия политически контекст.

Политическата икономия на кризата

Според икономиста, липсата на редовно правителство и ясна политическа отговорност превръщат удължаването на бюджета в по-безопасна опция за държавните финанси, отколкото приемането на нова план-сметка без ясни приоритети.

"От гледна точка на политическата икономия, разбира се, удължителният бюджет е по-правилният", заяви Руслан Стефанов, цитиран от bTV. Той допълни, че основният недостатък на всички бюджети през последните две десетилетия е липсата на ясни приоритетни политики.

Капанът на социалните плащания

В отговор на коментарите на БСП, които определиха проектобюджета като "социален", и исканията на синдикатите за увеличение на доходите, Стефанов изрази скептицизъм относно устойчивостта на подобни мерки.

"Не става ясно как България ще расте, откъде ще идват в бъдеще данъците, тези допълнителни данъци кой ще ги създаде и как", коментира икономистът пред bTV.

Стефанов подчерта, че социалните плащания са гарантирани и при удължения бюджет, но разкритикува логиката на тяхното формиране. "Аз бих казал, че те по никакъв начин не се отличават от последните 10 бюджета – те следват една логика по един начин – увеличаваме социалните плащания, за да държим избирателите щастливи", анализира експертът.

Контрол върху харченето

Според Руслан Стефанов, въпреки недоволството на синдикатите, удължаването на текущата рамка налага по-строг контрол върху разходите, което е ключово послание в момента.

"Това в случая е ясното послание и на хората, и на протеста. Няма доверие в политическия елит и общо взето се предпочита по-малко пари да бъдат преразпределени през бюджета", заяви той. Икономистът обаче уточни, че това състояние не представлява реална политика за развитие.

Прогноза за 2026 година

На въпрос за евентуални финансови трусове след 1 януари 2026 година, Руслан Стефанов беше категоричен, че няма място за паника. Той припомни, че страната е преминала през далеч по-сериозни кризи като тази от 2008 година, инфлацията от 2022 година и пандемията от COVID-19.

"Ние минахме през много по-сериозни трусове... и през всичкото това време България се оправи самичка. Със собствените си сили, собствен бюджет, собствена икономика", заключи Стефанов, цитиран от bTV.