"Роскосмос" подписа договор с "Лавочкин" за енергийно осигуряване на руско-китайската станция до 2036 година

Русия предприема решителна стъпка към трайното си присъствие на естествения спътник на Земята. Държавната космическа корпорация "Роскосмос" официално възложи изграждането на лунна електроцентрала, която трябва да заработи до 2036 година.

Новината бе потвърдена в официално изявление на корпорацията, след като бе подписан държавен договор с водещото научно-производствено обединение "С. А. Лавочкин".

Енергия за съвместната база с Китай

Основната задача на бъдещата мощност е да осигури непрекъснато енергийно захранване за амбициозната руска лунна програма. Централата ще захранва не само руските лунноходи и планираната астрономическа обсерватория, но ще бъде и енергийното сърце на Международната научна лунна станция – мащабен съвместен проект между Русия и Китай.

"Проектът представлява важна стъпка към създаването на постоянно функционираща научна лунна станция и към прехода от еднократни мисии към дългосрочна програма за изследване на Луната", се казва в официалното съобщение на "Роскосмос", цитирано от Ройтерс.

Ядрени амбиции в космоса

Въпреки че в настоящото съобщение не се споменава изрично думата "ядрена", участието на ключови партньори не оставя съмнение за технологията. В проекта са привлечени руският ядрен гигант "Росатом" и Курчатовският институт – водещият център за ядрени изследвания в страната.

Още през юни ръководителят на "Роскосмос" Дмитрий Баканов потвърди, че разполагането на ядрена мощност на Луната е стратегически приоритет за корпорацията, наред с бъдещото изследване на Венера.

Новата космическа надпревара

Инициативата идва в момент, когато Русия се опитва да възстанови позициите си на водеща космическа сила – статут, който датира още от полета на Юрий Гагарин през 1961 година. През последните десетилетия обаче страната изостава в технологичната надпревара със САЩ и все по-бързо развиващия се Китай.

Руските амбиции претърпяха тежък удар през август 2023 година, когато мисията "Луна-25" се разби при опит за кацане. Междувременно частният сектор в САЩ, воден от Илон Мъск, революционизира пазара на космически изстрелвания – сфера, в която Русия дълго време бе безспорен лидер.