Диетолог обясни връзката между храната и депресията

Храната далеч не е просто гориво за тялото – тя е изключително мощен инструмент, който директно контролира емоциите и психичното ни здраве. Захарта, лошите мазнини и драстичните диети могат да отключат тежка тревожност, докато балансираното меню буквално лекува депресивните състояния. Тези изводи бяха във фокуса на специализиран форум за тревожно-депресивни състояния у нас, където експерти дебатираха темата „От чинията до ума - храненето и психичното здраве“.

Водещ глас в дискусията бе русенският специалист по хранене и диететика д-р Татяна Матева. Пред аудиторията тя разясни сложните механизми на нутриционалната психология – бързоразвиваща се наука, която обединява гастроентерологията, невронауката и психологията.

Връзката между стомаха и мозъка

Един от най-впечатляващите факти, които съвременната медицина потвърждава, е наличието на пряка комуникация между храносмилателната и нервната система чрез блуждаещия нерв (нервус вагус).

"Близо 90% от серотонина – хормона на щастието, се произвежда в червата. Така че нашето чревно здраве е тясно обвързано с усещането ни за щастие", обясни д-р Татяна Матева.

Според русенския специалист, микробиомът в човешкото тяло е съвкупност от милиарди микроорганизми, чийто генетичен материал е значително по-богат от самия човешки геном. Когато в стомаха има баланс, бактериите произвеждат вещества с ясен противовъзпалителен ефект. В моменти на тежък стрес, лошо хранене или дълъг прием на антибиотици обаче, тази хармония се руши. Тогава токсините проникват през нарушената чревна бариера, достигат мозъка и директно блокират нервните импулси, което води до срив в настроението.

Психобиотици срещу тревожността

Редовната консумация на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни гарантира стабилна кръвна захар, което от своя страна подобрява когнитивните функции. Обратното – силно преработените храни действат като катализатор за негативни емоционални състояния.

"Доказано е, че диети, богати на преработени храни, захари и наситени мазнини, предизвикват по-високи нива на тревожност и депресивни симптоми. Възпалителните процеси в организма се предизвикват и от драстични ограничителни диети. Те влияят негативно и на психиката", предупреди д-р Матева.

Тя акцентира и върху един сравнително иновативен метод в съвременната терапия – психобиотиците. Това са специфични пробиотични щамове, които имат способността да намаляват стреса по естествен начин, повишавайки нивата на гама-аминомаслената киселина в тялото и редуцирайки възпаленията.

Витамините, които хранят емоциите

Човешкият мозък е изключително чувствителен към това, което слагаме в чинията си. Дефицитът на определени вещества може да доведе до хронична умора, апатия и слаба памет.

"Хората, приемащи повече храни, съдържащи Омега-3 мастни киселини, рядко имат депресивни симптоми", категорична бе д-р Матева. Омега-3 мастните киселини реално изграждат клетъчните мембрани на невроните и гасят възпалителните процеси.

Ключова роля за емоционалния баланс играят и витамините от група В, особено фолиевата киселина и В12, които са фундаментални за синтеза на допамин и серотонин. Магнезият пък действа като естествен успокоител за нервната система, докато желязото доставя кислород до мозъка. Дефицитът на триптофан и тирозин (важни аминокиселини) буквално спира синтеза на "хормоните на щастието".

В заключение, антиоксидантите като витамин С и Е, съчетани с минералите цинк и селен, действат като ефективен щит срещу стареенето на невроните и щетите, нанасяни от продължителния стрес.