Русенската група „Сода Акустик“ ще зарадва плевенчани заедно Биг Бенд „Плевен“, чийто диригент е Пламен Марков

 Събитието е на 9 юни от 20:30 часа на сцена Каскада в центъра на града. Музикалният спектакъл се нарича „Летни импулси“ и ще поднесе на публиката едни от най-обичаните българските песни.

Група „Сода Акустик“ е създадена през 2016 година. Репертоарът е основно от българска музика и световни рок класики в акустични аранжименти. Основател е Диан Максимов, който свири на китара и е вокал. Евгени Марков също е китарист и вокалист, а основният изпълнител е Росен Минчев. Емилиян Драганов е на ударните инструменти.

По повод предстоящия концерт на формацията в Плевен, Dunavmost се срещна с музикантите от „Сода Акустик“:

Как се чувствате броени дни преди грандиозния концерт в  Плевен? 

Диан Максимов: След близо година, работа, репетиции, организационни моменти, по-скоро съм леко напрегнат дали всичко ще стане както трябва. Да бъде на ниво и изпълнено професионално. Самата подготовка все още не е завършила. Изчистваме последни детайли и музикално, и организационно.

Емилиян Драганов: Аз съм зареден с много положителни емоции и в очакване да представим пред публиката в град Плевен този наш общ проект с Духовия оркестър на града.

Евгени Марков: Ще добавя към другите само, че лично аз съм нетърпелив да се случи този концерт.

Росен Минчев: Чувството е много вдъхновяващо, това е нова стъпка за нас като група. Обикновено една група, когато е готова да направи нещо съвместно с Филхармония или Биг Бенд, значи е качила още едно стъпало в музицирането си, а това е много удовлетворяващо.

Как станахте част от групата?

  Диан Максимов:     В по-голямата си част, идеята беше моя. Потърсих, хора с които съм работил и познавам добре. За доста кратко време успяхме да натрупаме репертоар за участия. Още с първите изяви усетихме, че има глад в страната за такъв вид музика.

Евгени Марков: Ще вметна само, че се познавам с Диан още от 90-те години, когато заедно с него свирихме в друга формация и така всъщност някак съвсем естествено продължихме в „Сода Акустик“.

Росен Минчев: Аз също съм тук благодарение на Диан Максимов, нашият соло китарист, който ми се обади в един пролетен ден на 2016-та година и ми предложи да направим акустичен проект с български популярни песни. Познавах Дидо от няколко години и го харесвах като китарист и човек, харесвам и българска музика, затова не се замислих изобщо.

Емилиян Драганов: Всички се случи в естествения ход на нещата, а и няма да крия и моето голямо желание да бъда част от тази група.

Какво е най- голямото предизвикателство за една група в днешния музикален свят?

Емилиян Драганов: В момента в нашата мила Родина нещата в музикалния свят не бих казал, че са в разцвет, понякога ми се струва даже борба с “Вятърни мелници”, добавяйки и пандемията, която затрудни допълнително ситуацията, но аз съм оптимист и мисля нещата ще тръгнат в правилната посока.

Диан Максимов:  За никого не е тайна, че в България само с музика в момента, много трудно се живее. Всички работим и нещо друго. Налага се да съчетаваме и основната работа и хобито. Понякога е изключително напрегнато.  

Росен:   Според мен една група трябва да съумее да се съхрани като такава и да се развива. Това винаги е било най-голямото предизвикателство пред групите, не само в днешния музикален свят.

Евгени: Да, съгласен съм с всички. И ще вметна, че трябва да добие опит, популярност и реализация.

Върху какво работите в момента?

Диан Максимов:  Групата в този си състав е почти 6 години. Трупаме още репертоар, който за сега е някъде около 80 песни. Някои от песните ги представяме по наш си начин. През нашия поглед. А това отнема време и добро обмисляне. Имаме идея, групата да приеме още един член. И естествено, това ще отнеме известно време за напасване и репетиции. Лично аз, освен групата работя и по странични проекти. Пиша песни за други изпълнители. В последните две години, получих две награди (за авторски песни), които все пак са стимул, че правя нещо надявам се добро.

Емилиян Драганов: Към този момент сме отдадени на репетиции за предстоящия концерт с Духовият оркестър на град Плевен и отделно продължаваме с клубните си участия на територията на страната.

Различна ли е публиката в различните градове в които музицирате?

Диан Максимов: И да и не. Като цяло, публиката, която присъства на наши участия е наясно, какво да очаква. Стремим се да ги накараме да се отпуснат и да са съпричастни на въпросната музикална вечер. Успееш ли да накараш всички да  пеят заедно с теб, проблеми няма.

Росен Минчев: Различна е, да. И това е много хубаво, прави концертите разнообразни като емоция и като преживявания. Най-хубавото е, че има много млади хора, които ни слушат и познават песните и още по-важното - харесват ги. А това е музика, която са слушали техните родители.

Емилиян Драганов: Аз бих казал, че ние със „Сода Акустик“ имаме късмета да бъдем приемани с много положителни емоции и любов навсякъде, където сме “музицирали” до момента, колкото и нескромно да прозвучи

Евгени Марков: Точно това, че публиката е най-различна, е най-хубавото.

Как подбирате репертоара?

Евгени Марков: Според характера на събитието.

Диан Максимов: Има два вида музика – Хубава и Лоша! Подбираме песните така, че да можем да ги предадем достатъчно добре. Имаме песни, които са доста сложни музикантски и за изпълнение, имаме песни и за купон. Стремим се да задоволим всички потребности на публиката. Всеки има различен вкус и разбиране за музика. Стараем се да има за всеки по нещо.

Емилиян Драганов: До момента в по-голям процент от нашия репертоар сме заложили на българската музика. Гледаме да свирим парчета, познати на широк кръг аудитория, лесно разпознаваеми и запявани от всяко поколение… от най-малко до големи и още по-големи

Росен Минчев: Подбираме най-хубавите и популярни български песни от 70-те години на миналия век до настоящия момент.

Кой е най-хубавият момент за една група?

Диан Максимов: Има доста забавни случки за изминалия ни музикантски път, като група. Запознаваш се със страшно много хора из цяла България. Когато видиш в очите на публиката задоволство за добре свършена работа си доволен. Емоциите, усещането трудно се изказват с думи.

Емилиян Драганов: Най-хубавият момент е когато виждаш положителната емоция на публиката, която зарежда и нас на 100%

Евгени:  За мен това е главно реакцията на хората- аплодисменти и разпявка с публиката.

Росен: Това е онзи момент, в който видиш, че си докоснал публиката емоционално. Няма по-удовлетворяващо чувство от това за един артист.