Зависимостта е отнела брака и мечтата ѝ за дете

Петдесет и четири годишна жена от Русе сложи край на 20-годишна тежка алкохолна зависимост с помощта на местната група за взаимопомощ „Нови 24 часа", след като болестта разрушава брака ѝ и отнема възможността ѝ да стане майка, съобщават от БТА. Русенката, представена с името Ива, е напълно трезва от четири години и десет месеца, а преломният момент настъпва на 28 декември 2021 година, когато прекрачва прага на общността за анонимни алкохолици в крайдунавския град.

„Напълно трезва съм физически, душевно и емоционално от 28 декември 2021 година. Оттогава посещавам групата за анонимни алкохолици „Нови 24 часа" в Русе, чиято петгодишнина от създаването ѝ отбелязахме през тази година", разказва Ива, цитирана от БТА. Тя подчертава, че е посягала към чашата, защото страда от заболяване, а не обратното: „Алкохолизмът не е срамно нещо, а е болест, която трябва да се лекува. Заради алкохола забравих да родя. Заради алкохола с мъжа ми се разделихме".

Капанът на самотата и скритите бутилки в каютата

Пътят към зависимостта започва неусетно през 2000 година, когато жената заминава на работа в Америка. Тежкото физическо и психическо натоварване отвъд океана я тласка към вечерните питиета, които първоначално изглеждат като безобидно разпускане след смяна.

„Изобщо не съм усетила как се случи това. Мислех си, че няма нищо лошо жена да разпуска вечер в бара - по американски, като по филмите, да седнеш на стола, да си поръчаш питие и да се почувстваш човек", спомня си русенката. В началото тя работи като сервитьорка, а по-късно става стюардеса на яхти и кораби, където се сблъсква с тежък тормоз от ръководството: „Притискаха ме началниците, мениджърите, издевателстваха психически над мен, използваха случая, че съм от Източна Европа и трябваше да ме мачкат".

Барът бързо престава да бъде достатъчен. По-късно лекар ѝ обяснява, че спиртните напитки действат като най-древния транквилант за потискане на тревожността. По време на плаванията стюардесата вече държи задължителен скрит запас в шкафа до леглото си и слиза в каютата да пие при всеки конфликт на борда. При спиранията по пристанищата тя изобщо не разглежда градовете, а слиза на брега с една-единствена цел — да се запаси с бутилки за следващия преход по море.

Промяната става видима за близките ѝ по време на ваканциите в България. Приятелките ѝ забелязват липса на концентрация, блуждаещ поглед, провалена памет и неадекватно поведение след минимално количество пред хората. „Веднъж пиехме по бира с моя приятелка. За близката ми това беше първа бира, но за мен беше капакът, защото преди това вкъщи бях приела достатъчно количество алкохол", признава жената.

През 2007 година нейните приятелки ѝ записват час при лекар. Специалистката не обяснява естеството на болестта, а само назначава курс с транквиланти и забранява спиртните напитки. Докато пие хапчетата, Ива е спокойна, но веднага след края на терапията решава, че може да си позволи по малко бяло вино. Илюзията рухва светкавично и тя се връща към твърдия концентрат и сутрешните дози.

„Не мога да кажа какво количество алкохол приемах на ден. Но едно е да пиеш вечер и сутрин да си махмурлия, а друго е да се събудиш с желанието за още алкохол, който да приемеш покрай кафето. Ей така, да глътнеш малко, за да започнеш деня", описва състоянието си русенката.

Двойственият живот и илюзията на „сухия алкохолизъм"

В опит да прикрие проблема от мъжа до себе си, жената започва да прелива ракия, уиски или водка в други бутилки. Видът на напитката губи всякакво значение — единствената цел е течността да е достатъчно силна, за да замъгли съзнанието ѝ. След повторен разговор с лекарката диагнозата алкохолизъм вече е назована директно. Съпругът ѝ застава до нея, двамата изхвърлят всичкия алкохол от дома си и спират да пият, но болестта надделява.

„Започнах да се крия. Пиех, а след това си казвах, че няма да се повтори. Но се самозалъгвах. Не исках да пия, бях в борба със себе си, но алкохолът всеки път побеждаваше. Сякаш това не бях аз, сякаш нещо ме буташе да посегна отново към него. Все едно бяхме две жени и се борихме една с друга - едната казваше „върви и надигни бутилката", а другата - „не, не искам". Е, първата все побеждаваше", разказва Ива.

Преди да открие групата за взаимопомощ, тя прекарва шест-седем години в състояние, което по-късно научава, че се нарича „сух алкохолизъм". С помощта на медикаменти успява да пази въздържание за определени периоди, но без вътрешна промяна болестта неизбежно се връща. Всеки рецидив е последван от тежко чувство за вина и самообвинения, когато мъжът ѝ я разкрива или тя сама му признава.

Страхът, че партньорът ѝ окончателно ще си тръгне, я кара да потърси реален изход: „Усетих, че на него взеха да му писват тези мои забежки към алкохола. Криех се зад фразата, че съм болна, не можех да обясня защо пия, но се уплаших, че може да се разделим".

Спасението в „12-те стъпки" и цената на загубеното време

На първата си сбирка в Русе в края на декември 2021 година Ива среща хора със същата диагноза, които обаче вече са „чисти". Възможността да изрече на глас най-големите си страхове и тайни пред съмишленици без страх от осъждане се оказва ключът към възстановяването.

Тя се включва и в онлайн групи със сбирки по няколко пъти на ден, чете специализирана литература и работи с лична наставничка, за да премине през програмата на „12-те стъпки". Първото условие е човек да признае пълното си безсилие пред алкохола и факта, че животът му е станал неуправляем.

„Дванадесетата стъпка беше да подадеш ръка на друг човек - както на член на групата, така и на някого извън нея, на някого в живота, за да разбере обществото, че вече си отговорен човек", обяснява русенката.

Въпреки успешното лечение, натрупаните с години поражения водят до раздяла със съпруга ѝ, когото тя не вини. Най-тежката равносметка остава нероденото дете и изгубеното време. „Алкохолизмът изяжда майчиния инстинкт. Имала съм мечти и желания за дете, дори съм си представяла каква стая ще му направим. Имах и мъж до себе си. Но решението за дете беше за мен в далечното бъдеще. Така моята мечта да родя остана в бутилката", споделя жената.

Днес тя определя общуването с друг зависим като най-ефикасното лекарство и призовава всеки, който се бори с проблема, да потърси подкрепа. Сбирките на групата „Нови 24 часа" се провеждат всеки вторник от 19:00 часа в помещение в двора на католическата църква „Свети Павел от Кръста" в Русе. Посещенията са напълно безплатни, като общността се издържа единствено от доброволни дарения на своите членове.

Според Ива истинското оздравяване изисква не само физическо въздържание, но и духовно израстване, защото зависимостта върви ръка за ръка с безотговорността. „Ако развитието ми бе спряло през 2000-та година, то сега започнах да уча живота отново, започнах да се уча да бъда отговорен човек", заключава русенката и допълва, че успехът идва единствено тогава, когато човек е безмилостно честен със себе си и сам си постави диагнозата.