Законът забранява политическата агитация и социологическите проучвания

Пълна забрана за политическа агитация и публикуване на социологически проучвания действа в цялата страна през съботния ден за размисъл преди втория тур на изборите за президент и вицепрезидент, съобщават от БТА. Предизборната кампания приключи точно в полунощ срещу събота, с което влезе в сила законовият период на тишина преди решаващия вот в неделя, 1 ноември.

Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс всякакъв вид агитация в полза или във вреда на кандидатите е забранена в рамките на 24 часа преди изборния ден, както и през целия ден на самото гласуване. Ограничението важи за всички медии, публични събития и платформи, за да могат избирателите да направят своя избор спокойно и без външен натиск.

Забрана за сондажи и график на изборния ден

Строги правила важат и за социологическите агенции в страната. През денонощието преди вота и до официалното приключване на гласуването на територията на България те нямат право да огласяват под каквато и да е форма резултати от допитвания до общественото мнение за нагласите на избирателите. Данните от екзитполовете и прогнозните резултати могат да бъдат обявени едва след 20:00 часа в неделя.

Изборният ден на 1 ноември ще започне точно в 7:00 часа сутринта и ще продължи до 20:00 часа. Ако пред изборните помещения след този час все още чакат негласували граждани, секционните комисии могат да удължат вота, но не по-късно от 21:00 часа. По същия график — от 7:00 до 20:00 часа местно време, с възможност за удължаване до 21:00 часа при опашки от чакащи — ще протече гласуването и в избирателните секции извън страната.

На втория тур българските граждани избират между двете кандидатски двойки, получили най-висока подкрепа на първия тур на 25 октомври. В битката за президентската институция се изправят действащият президент Илияна Йотова и кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев, които събраха 34,76% от гласовете преди седмица, срещу двойката Андрей Гюров и Георги Кандев, подкрепени от 31,95% от гласувалите при избирателна активност от 22,98% на първия тур.

История на изборната тишина у нас

Практиката на деня за размисъл е част от съвременната избирателна система на България още от зората на демократичните промени. Правилото е въведено за първи път през 1991 година с цел да се охладят политическите страсти в навечерието на гласуването. Единственото прекъсване на тази традиция в новата ни история е в периода между 2009 и 2011 година, когато законодателят временно отмени задължителната пауза в края на кампаниите, преди тя отново да бъде възстановена в изборните правила.

Как гласуват в Европейския съюз

България е сред общо 16 държави членки на Европейския съюз, в които действа официален период на мълчание преди изборите за европейски и национални институции, показва справка на Европейския парламент. В повечето от тези страни правилото следва идентичен модел — кампанията спира 24 часа преди отварянето на урните, а забраната пада едва след затварянето на избирателните секции. По този начин са уредени изборите в Румъния, Гърция, Хърватия, Словения, Италия, Испания, Португалия, Полша, Латвия, Малта и Кипър.

В останалите държави със законови ограничения продължителността на тишината варира според местните традиции. Най-кратък е периодът в Литва, където политическата агитация спира само седем часа преди началото на изборния ден. Във Франция забраната влиза в сила от полунощ в събота, докато в Словакия правилата са най-строги и налагат пълно мълчание цели 48 часа преди вота.

Съществуват и държави с по-либерален режим като Нидерландия, където законът не предвижда специален ден за размисъл преди изборите, но в самия ден на гласуването агитацията вътре в изборните секции е категорично забранена. В зависимост от националното законодателство на отделните страни от Европейския съюз ограниченията в периода на тишина обхващат различен кръг дейности — от пълна забрана за политическа реклама и митинги до вето върху публикуването на социологически проучвания.