Какво показва сравнението на цените с Германия

Търговските надценки на основни хранителни продукти в България достигат до 141%, а веригите са заплашени от имуществени санкции в размер до 10% от техния оборот при установени законови нарушения. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова в студиото на БНТ, където коментира резултатите от проверките в магазините, ценовите разлики между България и Германия, както и предстоящия контрол върху лекарствата без рецепта. По думите ѝ действията на контролните институции са битка, която трябва да завърши в полза на българските граждани и потребители.

Драстични разлики при млечните продукти и натиск над производителите

Като ориентир за нормална пазарна практика Мая Манолова посочи Германия, където брутните маржове при млечните продукти се движат между 15% и 17%, а търговските надценки са в рамките на 17% до 20%. На този фон инспекциите у нас показват коренно различна картина при базовите храни от потребителската кошница.

"В рамките на проверката, която провеждаме, установихме най-високите търговски надценки на основни хранителни продукти. Виждате най-високите надценки на кравето масло, сиренето, кашкавала, млякото, доматите. Диапазонът е от 99% до 141%. Това са най-високите надценки", посочи Манолова в ефира на БНТ.

Председателят на КЗП уточни, че самото поставяне на висока надценка не е незаконно само по себе си. Законът за защита на конкуренцията обаче въвежда абсолютна забрана разликите в надценките на сходни продукти от една и съща категория, доставяни от различни производители, да надхвърлят 10%. Нарушаването на тази разпоредба се наказва със санкция до 10% от оборота на съответния търговец.

"Така че, образно казано, заловила съм търговските вериги с документи, които те са ми предоставили в официални проверки – доставни цени, фактури с доставни цени и продажни цени. И там, например, кравето масло или прясното мляко се продават при надценки от 50%, 80%, 95%, 110%. Това са нарушения", каза Манолова.

Според нея подобни ценови диспропорции поставят родните производители в неравностойно положение, като в повечето случаи привилегировани се оказват чуждестранните доставчици. Тя коментира и подготвения от земеделските производители меморандум, който предвижда таван на надценките в търговските вериги до 25%, а при преработвателите – до 10%. По думите ѝ големите магазини са отказали да се ангажират доброволно с подобно споразумение. Манолова допълни, че отговорност за днешното състояние на пазара носят и правителствата през последните 15 години, които са допуснали концентрацията на голям пазарен дял в ръцете на веригите.

"Производството също беше смачкано с участието на веригите. Защото извиването на ръце, трошенето на ръцете буквално на българските производители е в ход. За първи път бяха изброени нелоялни търговски практики. Например да им плащат за рожден ден, за влизане в магазин, за включване в рекламна брошура, за телевизионна реклама. Да ги натискат да свалят още и още цени. За първи път това парламентарно мнозинство спаси българските производители от този произвол", подчерта председателят на КЗП.

Проверки на лекарствата без рецепта и хранителните добавки

Следващата основна задача пред Комисията за защита на потребителите ще бъде проверката на цените на лекарствените продукти без лекарско предписание и на хранителните добавки. Целта е българските граждани да получат същото отношение и защита, каквито имат потребителите в Германия. Като пример за ценови изкривявания Манолова посочи разликите в стойността на едни и същи медикаменти в България и Гърция, като уточни, че съпоставката се прави без включен данък върху добавената стойност (ДДС).

"Първо цените на храните, след това цените на лекарствата. Уточнявам, че става дума за цените на лекарствата без рецепта, защото другите, които са в позитивния лекарствен списък, имат една много сложна система на ценообразуване. Но лекарствените продукти без рецепта и хранителните добавки също са с абсурдно високи цени. Там ще бъде още по-трудно и заради мащабите и силата на фармацевтичните компании, на едрите компании за търговия с лекарства, но също така и заради пробойните в законодателството, които допускат това", заяви Манолова в телевизионното студио.

Освен върху ценообразуването комисията фокусира вниманието си и върху рекламите на хранителни добавки, които често съдържат заблуждаващи твърдения за лечебни свойства.

"Рекламират в онлайн аптеките и във физическите аптеки хранителни добавки, които лекуват едновременно и ревматизъм, и болки в ставите, и възпаления, и автоимунни заболявания, включително и рак. Особено ме впечатлиха куркумата с глухарчето, които универсално могат да ви излекуват от всякакви болести според рекламите", коментира тя.

КЗП вече е образувала производства за подобни заблуждаващи търговски практики, като предвидените в закона имуществени санкции при такива нарушения могат да достигнат до 4% от оборота на търговците.

Превантивен контрол преди Черния петък

По отношение на предстоящите кампании за Черен петък Мая Манолова съобщи, че инспекторите вече са започнали превантивен контрол върху търговските обекти, включително върху електронните магазини. Тя призова гражданите да следят внимателно движението на цените и да не се поддават на импулсивни покупки.

Хората са достатъчно обеднели, за да се позволява на търговците да ги мамят и да печелят на техен гръб, обобщи позицията на комисията Мая Манолова.