Българският учен от класацията на Forbes разработва метод за обективна диагностика чрез мозъчно сканиране

Изкуственият интелект (AI) може да сложи край на субективизма при поставянето на психиатрични диагнози. Това стана ясно от думите на д-р Росица Паунова, която днес представи своите иновативни методи в ефира на bTV.

Д-р Паунова, която наскоро попадна в престижната селекция "30 под 30" на списание Forbes за 2025 г., работи върху алгоритми, които анализират данни от функционален магнитен резонанс (fMRI). Целта ѝ е да открие биомаркери за психични разстройства, които да заменят или допълнят сегашната практика, базирана основно на разговори и наблюдения.

Технологията като "филтър за истина"

Основният проблем в съвременната психиатрия е липсата на биологично валидирани тестове – за разлика от кардиологията или онкологията.

"Благодарение на изкуствения интелект ние можем да разберем какво всъщност се случва в мозъка, защото нямаме абсолютно никаква обективна информация и обратна връзка за това има ли някакъв проблем", заяви Росица Паунова, цитирана от bTV.

Според нея софтуерът имитира начина на работа на мозъка и помага да се види "невидимото" за човешкото око. Този подход обаче повдига и въпроси сред експертната общност относно това доколко машината може да интерпретира нюансите на човешката психика, без да ги свръхопростява до математически модели.

Къде свършва нормата?

Едно от най-големите предизвикателства пред екипа на д-р Паунова е дефинирането на "здравия" мозък.

"Къде се крие нормата между патология и болест е ключовият въпрос, на който всички ние се опитваме да намерим отговор с развитието с невронауката", обясни д-р Паунова. Тя подчерта, че в България тези изследвания са все още в начален етап, като тепърва се събират данни за установяване на базисна норма.

Ефектът на социалните мрежи

Освен чисто медицинските аспекти, д-р Паунова засегна и темата за влиянието на дигиталната среда върху когнитивните способности. Според нея модерният формат на потребление на информация крие рискове за еволюционните ни механизми за памет.

"Стремежът да запомняме информация закърнява. С тези кратки видеа, с които сме свикнали да получаваме информация, ние не можем да си задържим вниманието по-дълго време върху определен обект", предупреди тя.

Въпреки обещаващите резултати, внедряването на подобни технологии в масовата клинична практика остава въпрос на бъдещето. Остават за решаване както икономическите въпроси за цената на подобна диагностика, така и етичните дилеми за ролята на AI при вземането на решения за човешкото здраве.