Експертите обаче напомнят, че сравнението между декември и януари често е манипулативно

Докато енергийният регулатор КЕВР успокоява напрежението сред гражданите с рутинни проверки на електромерите, данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) разкриват много по-дълбок структурен проблем. България, която традиционно е енергийният лидер на Балканите, е започнала годината с отрицателно търговско салдо – страната внася повече ток, отколкото изнася, а производството от ключовите базови мощности бележи сериозен спад.

Удобното обяснение: "Вие харчите повече"

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви резултатите от проверките си върху високите януарски сметки. Заключението на регулатора е очаквано и прехвърля отговорността изцяло върху потребителите. Според данните на ЕРП-тата и КЕВР, потреблението на електроенергия в домакинствата е скочило с над 30% спрямо декември.

"Високите сметки са следствие на повишената консумация заради застудяването, а не на грешки в отчитането или манипулации с цените", е основната теза, която регулаторът се опитва да наложи.

Експертите обаче напомнят, че сравнението между декември и януари често е манипулативно. Декемврийските сметки обикновено обхващат по-кратък период заради празничните графици за отчитане, докато януарските фактури често включват пълен 31-дневен цикъл или дори повече дни, което автоматично надува сумата, без реално потреблението да е скочило драстично на дневна база.

Сривът на "базовата" енергетика

Докато потребителите гледат сметките си, националната статистика показва тревожна картина за енергийната сигурност. Данните на ЕСО за началото на 2026 година разкриват, че производството на електроенергия от базови централи (ТЕЦ и АЕЦ) е намаляло с над 12%.

Това е критичен спад за зимен месец, който принуждава България да търси енергия отвън. От позицията на нетен износител през януари 2025 г., сега страната е в позиция на нетен вносител. Това не остана незабелязано и от международните наблюдатели – гръцкото специализирано издание Energypress вече коментира промяната в енергийния поток на Балканите, отбелязвайки, че България е загубила ролята си на донор на енергия в региона.

Аварийно източване на язовирите

За да компенсира липсата на достатъчно производство от въглищните и ядрените мощности, държавата е прибегнала до най-евтиния, но и най-рискован буфер – водата. Производството на ток от ВЕЦ е скочило повече от два пъти спрямо същия период на миналата година.

Това агресивно използване на хидроенергийния ресурс през зимата крие сериозни рискове. Източването на язовирите сега, за да се спаси енергийният баланс, може да доведе до дефицит на вода за напояване и питейни нужди през летните месеци. Липсата на работещи базови мощности поставя системата в зависимост от вноса и природните ресурси, което е ясен сигнал за нестабилност, който проверките на КЕВР не могат да скрият.