Регионалната комисия гласува 65 милиона евро за проектиране на магистрали
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Депутатите спориха над три часа за общинските пари и Северна България
Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене проекта за държавен бюджет за 2027 година в частта за регионалното развитие. След продължили повече от три часа остри спорове за разплащанията към общините и липсата на готови проекти в Северна България, законопроектът получи подкрепата на 12 народни представители, седем гласуваха „против“, а един се въздържа. Финансовата рамка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за следващата година разчита на разходи от 1,210 милиарда евро при заложени приходи в размер на 832 милиона евро, отчете директорът на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите Жени Начева.
Ударно проектиране и концесии за магистралите
Основният акцент в новата финансова рамка пада върху мащабната подготовка на стратегически трасета, за които държавата все още няма готови книжа. За проектиране през 2027 година са заделени 65 милиона евро на фона на средно между 3 и 5 милиона евро в предходни години, подчерта министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. По думите му целта е ведомството да изготви идейни проекти и подробни устройствени планове (ПУП), за да може държавата да привлече външни инвеститори чрез публично-частно партньорство (ПЧП) още през следващата година.
В този списък влизат магистрала „Черно море“, тунелът под прохода Петрохан и скоростната връзка между Монтана и София. Според министъра на същия етап ще се проектира и магистрала „Рила“, която трябва да служи като стратегическа връзка между магистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“.
„Това е бюджетът, който ще направи възможно България да има друга инфраструктура. Ще направим всичко възможно да стане чудото. Трябва да спазваме финансова дисциплина“, заяви Иван Шишков.
По отношение на магистрала „Хемус“ ресорният министър обясни по-ниския заложен бюджет с факта, че строителните компании все още трябва да изработват вече получени аванси, а преговорите с тях продължават. Държавата търси вариант за разсрочено плащане за поне пет години назад, но между финансовите очаквания на бизнеса и възможностите на бюджета има сериозно разминаване. Шишков беше категоричен, че МРРБ няма да наруши закона, според който индексациите и споразуменията по договорите не могат да надхвърлят 50 процента от първоначалната им стойност. До няколко месеца ще стане ясно дали фирмите ще продължат работата, или държавата ще си потърси обратно авансите и ще вкара доизграждането на „Хемус“ в общ пакет за публично-частно партньорство заедно с тунела под Петрохан. Самата магистрала остава приоритет със срок до 2029 година.
За магистрала „Струма“ и връзката с Гюешево в бюджета са включени средствата за обхода на Кресна, чието строителство трябва да завърши през 2027 година. Паралелно с това приключват подробните устройствени планове и отчуждителните процедури за трасето в Кресненското дефиле, за да се отвори фронт за работа по последния участък, а за пътния възел при Банско вече има сключен договор и предстои одобряване на ПУП.
Сблъсък за Северна България и липсващите милиарди
Опозицията и част от партиите в комисията подложиха проектобюджета на остра критика заради непрозрачност и дисбаланс между регионите. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Йордан Терзийски разкритикува липсата на конкретни списъци с обекти към законопроекта.
„Бюджет 2027 е бюджет на регионалния застой или регрес с непрозрачно харчене на средства“, коментира Йордан Терзийски. В отговор министър Шишков увери, че министерството разполага с подробен разчет и пълен списък на планираните обекти, който ще бъде предоставен на депутатите в комисията.
Остри критики за разпределението на парите между Севера и Юга отправи Николай Нанков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, който посочи, че за Северна България липсват достатъчно средства за пътна инфраструктура.
„Едно е да си говорим, друго е разписаното в бюджета на нашето внимание. Заложеното в него е съвсем различно от това, което министър Шишков представя като информация“, заяви Николай Нанков.
Шишков контрира, че в Северна България не може да се заложи мащабно строителство с бюджетни пари, тъй като за ключови отсечки като обхода на Враца и пътя Враца - Монтана изобщо липсват одобрени подробни устройствени планове и завършени процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Според него за тези трасета тепърва може да се търси европейско финансиране - стъпка, която предишното управление не е предприело за участъка от Видин до Монтана, за да може да разпредели поръчките вътрешно („ин хаус“).
На въпрос на Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС за разликата от един милиард евро между лимитите и разчетите на ведомството, както и на питане от заместник-председателя на комисията Коста Стоянов, Шишков поясни, че МРРБ първоначално е предложило таван на дългосрочните ангажименти за разходи от 2,5 милиарда евро. Този ресурс е необходим за поемане на многогодишни финансови ангажименти по три огромни обекта, които ще се строят директно с пари от бюджета: Софийския околовръстен път, Околовръстния път на Пловдив и основния ремонт на Аспаруховия мост във Варна. Освен това през пролетта на 2027 година трябва да се обявят нови многогодишни обществени поръчки за пътно поддържане, тъй като настоящите договори и суми за някои райони покриват единствено зимното почистване. Министърът обяви и смяна във философията на ведомството - вместо парите да потъват в текущ ремонт и поддържане (ТРП) без гаранция за качество, средствата ще се насочват към проектиране и основни ремонти на разбитите пътища и изграждане на градски обходи.
Забавените плащания към общините
Сериозно напрежение в комисията предизвика и темата за общинската инвестиционна програма. Народният представител от „Демократична България“ Стела Николова предупреди, че увеличението по програмата е с едва 11 милиона евро, а до момента тя не е разплатена дори наполовина, което принуждава местните власти сами да покриват разходи по държавни проекти.
„Предлагате 600 милиона, които не знаем дали ще бъдат разплатени в срок“, посочи Стела Николова.
Иван Шишков пое личен ангажимент пред комисията, че общините ще получат всички средства за изработените от тях обекти през настоящата година. Според него забавянето не се дължи на липса на пари в хазната, а на колебанието на самите кметове, които в определен период не са смеели да стартират строителство заради несигурност дали инвестиционната програма ще продължи. Министърът увери, че в момента разплащанията вървят и всички вече договорени общински проекти ще бъдат завършени и платени.























